Глава Девета

237 18 0
                                    

          Вече съм най-щастливото момиче

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

          Вече съм най-щастливото момиче. Сега съм с Марк. Прекарваме си повече от чудесно и последните три месеца бяха прекрасни и за двама ни. В училище нещата вървяха чудесно. Оценките ми бяха добри, приятелките ми приеха връзката ми с Марк добре и се радваха, че няма да се мъча с чувствата си по Алекс. А той се раздели с Бриана, преди повече от месец. Слуховете са, че тя му е изневерила и е напълно възможно. Но най-вероятно за мен е просто да е объркала Алекс за някой друг от тъпотата си. Но кой знае... Той продължи да закъснява и отсъствията му доста са се натрупали и скоро ще го изгонят, ако не се случи някакво чудо. 

          Коледа е скоро. Остават само пет дни, а аз приготвям на Марк грандиозна изненада. Имам доста подаръци за него и се надявам да го зарадвам доста. За сестра ми, както винаги съм намислила да купя гримове, за които ще се изръся доста. На нашите още не съм купила нищо. Те са трудни хора. никога не знам какво да им подаря и винаги го измислям в последния момент. С Марк отиваме в мола, за да изберем нещо за неговите и моите родители. Той ме запозна с тях, няколко дни след като аз го запознах с моите. При Алекс нещата бяха обратни - аз го запознах с нашите, след като той ме запозна с неговите родители. Майката на Марк беше доста строга с мен първоначално, но ме хареса. Баща му също. 

          Вечерта, след купона у Лиса преди три месеца, тя се обади на Мейсън и се видяха. Той също искаше повече от просто една нощ с нея и излиза, че аз и Марк сме тръгнали на същата дата, на която Лиса и Мейсън. Колко сладко. Или както беше модерно "BFF Goals". 

- Виж това колие. Дали на майка ми ще й се хареса? - Марк видя едно прекрасно колие на доста приемлива цена.

- Да, изглежда чудесно. Ако майка ти си пада. А ако аз купя подобно на мама, дали ще изглежда, че ти копирам подаръка? 

- Хаха. Едва ли. Но нека не е същото, защото ако се видят, ще е неловко. 

          Избрахме по едно бижу за майките си. Той взе колието, което видя, а аз взех една прекрасна гривна, към която имаше и обици, но тя не носеше, защото й се възпаляваха ушите. Избора за подарък на баща ми, беше доста по-труден, но накрая се справихме и след като бяхме прекарали повече от два часа в мола, решихме да си дадем заслужена почивка и да отидем на кино. 

Любовта е илюзияWhere stories live. Discover now