Любовта е илюзия

Глава Двадесета

          Довечера с Алекс ще ходим на дискотека. Това ще е първата ми такава. И то с Алекс. Нямам търпение. Сигурна съм, че ще е страхотно и ще се забавлявам на макс. Аз със сигурност няма да пия, за това трябва да наглеждам Алекс да не прави простотии. Снощи говорих с Лиса и й съобщих новината. Тя се притесни и се опита да ми набие някакви абсурдни филми в главата, че можело да ми изневери , като се напие и, че със сигурност щял да се напие.

- Лис, той не е такъв. Стига. Познаваш го откакто и аз, но не повече от мен.

- Кейти, просто внимавай. С всичко. - тя ми метна от онзи поглед "най-добра приятелка".

-Какво? Да не мислиш, че след толкова време връзка не съм си била близка с него? Аз не ти държа сметка за Мейсън. Не го прави и ти. Прекаляваш.

- Просто ме е грижа, Кейти.

- Ами недей се бърка толкова много. Тъпо е. Аз имам гадже, ти имаш гадже. Аз правя с него каквото искам, ти правиш с твоето каквото искаш.

- Съжалявам.

- Има за какво. 

          Лиса прекаляваше на моменти. Опитвах се да я разбирам повече, но понякога ми беше доста трудно дори да се поставя на нейно място. На едни и същи години сме. Нейното гадже е с две години по-голямо и въпреки това гледам да не й се бъркам толкова в личния и интимния живот. Плановете ми се появиха доста внезапно, след като Алекс се появи онзи ден с две вип покани за частно парти на което ще пее някой изпълнител. 

- Знаеш го. И го харесваш. Но няма да ти кажа кой е. И не се опитвай да го провериш в гугъл, защото няма да намериш нищо.

           Той беше прав. Опитах се да го намеря, но нищо. Кой беше това? Рапър може би? И откъде Алекс имаше тези билети така и не разбрах. Обеща да ми каже след ивента. Клубът отваряше в десет вечерта , но Алекс каза, че ще идем в полунощ, защото тогава започвал истинският купон, а не искал да ме отегчи и да заспя. Майка ми реагира добре за това. Реших, че ще е доста по-притеснена, но тя ми пожела приятно изкарване. 

          Следобеда бях сама в нас и покрай ученето намерих време да си избера с какво да отида облечена. Проблемът обаче беше, че нямах абсолютно нищо подходящо. Имах рокли, но повечето бяха летни и свежи, а не вечерни. Не исках да съм с обикновена блуза и ежедневни дънки. Не обичах поли и въобще нямаше какво да облека. Трябваше да изчакам Стела, за да й поискам помощта.