Истината за Смъртта

3.

Днес по-рано бях видяла вече Ноа,но не си спомням как изглежда. Дори и снимките не ми помогнаха да запаметя в съзнанието си външния му вид за дълго. Единственото нещо,което помня от него,е това,че има небесносини очи. Най-красивите,които някога бях виждала.И очите на Бакара бяха сини,но техния цвят клонеше повече към сивото.

И сега вървяхме към така наречения дворец, където живее Ноа,където преди и Кари е живяла. Бях облякла една черна пола,която ми беше малко над коленете. Взех я от торбите от шопинга ми с Надя. Бялата риза ,която носех,обаче бе на Бакара. Беше ми малко широка,но така съм изглеждала сладко,поне според Ейдън. Сигурно ме виждаха колко нервна бях ,че ще се срещна на четири очи с Ноа, с човек,с когото едва преди два часа разбрах,че се познаваме...

-Единственият ни проблем може би ще е Мориган. - първа след като излязохме от къщата проговори Бакара.

-Тя в двореца ли е?? -обърна се изненадано към нея Ейдън.

-Мхм. Злата кучка искаше да говори за нещо с мен ,както и с Ноа.

Ейдън дръпна по-напред Бакара,за да не ги подслушвам сигурно,но въпреки това пак ги чувах:

-За нея ли? -изсъска Ейдън.

-Не знам. Предполагам.

-Ай...Всички ли знаят?

-Щом бяха пратили Надя и..знаеш кого...

-Ясно.

-Няма да им я дам!

Вече наистина шепнеха,но аз ускорих крачка,за да се доближа до тях и да ги чувам по-ясно.

-Не е твой изборът, Бакара. А нейн.

-Да,знам. Но преди Надя взе това решение,нали!? Защо този път ние да не...

-Бакара!

Ейдън спря и накара и Кари да се закове на място.

-Май избързахме,Ви не може да ходи толкова бързо. Добре ли си?

Как бързо смени темата. Явно нещо много странно се случва,щом говореха и за Надя. Не знам защо ,но интуицията ми ми подсказва,че става въпрос за мен...

-Не,няма проблем. Поне се усетихте,че не съм до вас.

-Естествено! Не бихме те забравили,Ви! Хайде!

Бакара изчака да стигна до тях,хвана ме под ръка и заедно тръгнахме напред, оставяйки Ейдън да върви зад нас.