Не можех да я гледам как плаче. Но нещо ме и възпираше да ѝ скоча отгоре,за да я прегърна. Затова взех носни кърпички от едно от чекмеджетата на отсрещната стена и ѝ подадох пакета.
Чувствах я толкова близка и в същото време толкова непозната...
-Съжалявам...аз..
-Недей! Не говори! - тя пристъпи напред и избърса сълзите си,след което ме прегърна. Мисля ,че отново се разплака, защото усетих как по рамото ми се появиха малки капчици вода.
Нямаше да ме разплаче. Нямаше да рева повече за някого,когото не си спомням. Колкото и гадно да прозвучи това... знам, че сме били близки,но повече не мога да скърбя за някого,който в съзнанието ми ми изниква само като една снимка. Един спомен,който съм забравила....
-Не плачи...недей.
-Няма,няма. Като те видях и се почувствах някакси по-добре.
Тя ме пусна и направи няколко крачки назад,за да можем да се гледаме в очите.
-Плача,защото за първи път от толкова време те виждам толкова...истинска. Почти същатата си си,както когато се запознахме! - това някакси се изплъзна от устата на Надя.
Хората са прави,че очите показват всичко, както сега. Сухи,макар да си личи,че от тях допреди малко са бликали сълзи от радост, а по-рано от тъга. Бяха наистина червени и подути,но дори докато плачеше на лицето на Надя грееше усмивка и в допълнение с русата ѝ коса изглеждаше още по-ангелски. Симпатично вечно позитивно ангелче.
-Радвам се...,че за теб съм си съшата. Радвам се и да те видя!
-Знам..Така де...виждам ,че искрено си както изненадана,така и приемаш добре факта,че вмомента стоя в стаята ти!
Тя започна да се смее и избърса и последната сълза,стекла се по лицето ѝ. Усмихнах ѝ се широко и я предърпах в прегръдките си. Може да не я помня,но няма как да забравя това чувство.
Чувството,че тя ми е една от близките ми хора тук и бих направила всичко за нея. Знаех,че я обичам,защото това нещо не се забравя...само истинското усещане не може да се забрави. Нали?
Седнахме на дивана и тя взе албума от масичката.-О,нещото на онази откачалка,а?
-Нещото?
-Тъй де,албума. Дали е включил и мен,като знам колко много ме оби...
YOU ARE READING
Истината за Смъртта
FantasyПърва книга от поредицата "Двата свята" Да се събудиш и да не помниш или да не се събуждаш и да не забравиш? Защото момичето ,което дори не помни името си, попада в дълбок и продължителен сън,в който то вижда бъдещето,което е отредено за нея. Тя изж...