Истината за Смъртта

17.

-Хайде! Амбър,отиди в колата и ни чакай там!

Ноа побутна леко момиченцето към джипа, след което се върна в къщата при мен.

-Каква е Амбър?

-Моля??

Не исках тя да чува разговора ни затова и изчаках,докато останем само двамата с Ноа.

-Чу ме. Защо си я убил?

Цяла нощ не успях да мигна,размишлявайки над думите на Олийн и над факта,че вече познавах Ноа и колкото и да не исках да призная...вярвах,че е способен на такова убийство. Не виждах смисъл да ме лъже щом знам истината. Но той не проговори.

-Помня какво каза Олийн. Убивал си деца? Защо?

Зададох по-конкретно въпроса си,но единственото,което направи Ноа,бе да вземе багажа ми от ръцете ми и да каже:

-Заключи след като излезеш.

И ми даде ключа за вратата. Знаех,че няма веднага да изяви желание да ми разкаже за малкото слънце,седящо в колата. Но трябваше поне да задам въпроса си,за да може да има повече време да обмисли как да ми отговори,че да не побеснея. Защото със сигурност щях да се почувствам ужасно зле,когато разбера защо е убил Амбър.

-Е,хайде са тръгваме!

Ноа запали двигателя на колата и ме извика да се кача. По време на пътуването не спирах да разпитвам Амбър за различни неща свързани с нея,но така и не стигнах до въпросите свързани със смъртта ѝ и със свръхестествената ѝ природа.

Един час след като бяхме тръгнали Ноа реши да спре насред нищото.

-Амбър,виждаш ли цветята там. Ще отидеш ли да набереш малко за сестра ми,Барака?

Тя кимна и светкавично бързо излезе от колата,тичайки към малката полянка.
Доста тактичен начин да разкара малкото сладурче...

-Някои от онези демони,които са в квартала на Прокълнатите,са там,защото са имали контакт с хората. Най-често мъже,които се влюбват в земни момичета,които после раждат деца. Те са хора с демонски сили, които не би трябвало да съществуват...

-И затова ги убиваш? -не мога да повярвам, че наказва и децата заради родителите им!

-Това също е част от работата ми...е, по-гадната част от нея.

-И си убил Амбър...

Той преглътна мъчително и отговори: