Истината за Смъртта

14.

Панаирът изглеждаше като всеки друг.

Имаше различни щандове ,на които продаваха всякакви сладки неща, сергии с игри ,въртележки и голямо виенско колело в центъра на парка.

-Това ли е вашият панаир?-мисля,че прозвучах прекалено разочаровано.

-Ти какво? Това е нашето забавление ,твой проблем,че не ти харесва..

-Защо казваш нашето,като ти никога не се забавляваш?

Погледнах го учудено ,че се причислява сам към това число,но той просто извърна поглед и каза:

-Шанс. Ще правиш ли нещо или ти беше достатъчно,че те доведох тук?

-Естествено,че ще правя!

И тръгнах към първия щанд, който видях.

-Искате ли да изиграете една игра, госпожице?

Обърнах се към човека,който ме бе заговорил,но се стреснах,когато видях лицето му. Всъщност ...нямаше лице.
От черепа му се стичаше бежова видимо лепкава течност, която капеше на пода и преливаше в тъмночерен цвят. Очните му кухини бяха празни,нямаше и нос,но зъбите му си бяха на мястото... в оголената му челюст, от която също се стичаше отново онази гъста течност...

-Ам..

-О същалявам! Госпожа ли сте или дете? Не мога да преценя.

Нещото ,предполагам че бе мъж, се доближи до мен и хвана треперещата ми ръка.

-О,определено сте момиче! Нова ли сте тук?

Не можех да спра да гледам черните две кухини в черепа му,над които сега забелязах,че имаше нарисувани тънки вежди с молив.

-Ами..д-да...

Наистина треперех. Не знаех какво е това, за първи път виждах такова нещо!

-Виола,искаш ли да играеш?

И ето го и гадняра Ноа,който застана до мен с ръце в коженото си яке,пренебрежително погледна към Нещото и после ми се усмихна.

-О,така ли се казвате млада госпожице! Приятно ми е да се запознаем! Аз съм Толу! Е? Ще играете ли?

-Нямам пари....

Надявах се този номер да мине,но скелетът изцътка с.. и аз не знам с какво,защото не виждах да има език в устата си.

-Не не! Тук не е с пари,скъпо момиче!

-Ами..?

-Ако загубиш трябва да дадеш нещо скъпо за теб.