Истината за Смъртта

23.

-Е,за какво искаш да говорим?

И двете пропуснахме закуската, сметнахме я за ненужна загуба на време. Оставих Амбър в стаята ми с Бакара, въпреки че не исках да са само двете затворени в едно и също тясно пространство. Все още помня думите на Бакара за тези деца..

И сега предстоеше моментът,в който съобщавам ,че ни остава тъй малко време:

-Имам един ден да се сбогувам с всички вас...после се връщам. В моя свят.

Кой беше той? Имаше ли свят въобще,за който можех спокойно да кажа,че е мой?

-Но нали каза,че...

-Е,някой дойде и промени правилата на играта.

Надя спря да върви и ме дръпна към най-близката пейка,където дори след като седнахме тя остана мълчалива. Накрая мисля че се досети за какво всъщност бях дошла при нея:

-Какво искаш да знаеш?

Този път имах само един въпрос. Не ми бяха нужни много,както и не ми трябваха много отговори:

-Как мога да се върна тук след като се събудя?

-Ами..ако искаш да е по правилата и да останеш тук ...трябва да си мъртва.

-Но аз съм полудемон,нали? Няма ли как да дойда и да не съм мъртва?

-Ако дойдеш с тялото си...смисъл вмомента си само духом тук и..

-Разбрах те. Благодаря ти.

-Това ли беше всичко?

-Не.

Станах от пейката и ѝ кимнах да продължим разходката си. Не обичам много да стоя на едно място без да правя нищо. Докато вървяхме реших ,че е време да ѝ върна всичките услуги,които ми бе направила откакто съм тук. Стига да искаше това, което ѝ предлагах:

-Мислила ли си си някога за предишния си живот?

-Понякога. Но не задълбавам темата, защото не помня нищо. - доста бързо ми отговори. А сега да видим дали искаше и да си спомни.

-Но би ли искала да знаеш коя си била?

-Ако знам мога да си тръгна от това място. Но за тази цел трябва и Авалина да ме пусне....

-А това казваш,че няма как да стане...

-Именно. Както казах тя по-скоро е Майката на Смъртта. Мориган се старае да бъде зла, гадна и прочие,но не ѝ се отдава толкова , колкото на сестра ѝ.