Като се върнах в стаята си на масата в хола имаше оставен поднос с някаква супа и малка бележка:
Не слизай и за вечеря. Просто за да не се сдърпаме. - Н.
Имаше право. Не знаех какво ще ми щукне да му кажа на вечерята,а и аз не исках да развалям добрите ни отношения от днес.
Затова просто легнах на леглото и взех някаква книга,която намерих в едно от чекмеджетата под бюрото. Не беше много интересна,но ставаше за убиване на време.
Още щом чух как някой почука на вратата ми разбрах,че вечерята ми идва. Станах , хвърлих някъде книгата и изтичах да отворя.
-Къде да го оставя...
-Аз ще го взема!
Поех подноса от ръцете на прислужничката и го занесох в спалнята. По-близо до дрешника ще ми е по-удобно да си избера какво да облека ,докато ям вечерята. Бакара бе пратила сутринта всички дрехи,които не е обличала никога ,с бележка :
Засега ако искаш носи някоя от тези, докато ти изберем нещо по-хубаво.
В една от кутиите са и останалите дрехи от шопинга ти с Надя,но не ги носи пред брат ми. Успех! ;) - БакараСякаш знаеше,че ще излизам с него някъде още преди да ми е предложил да се видим. Дали тя му е дала тази идея?
Съвсем забравих за стоящото на вратата ми момиче!
-Ти още ли си тук? Мислих,че тръгна отдавна!
-Трябва да Ви предам съобщение да бъдете готова след един час.
-Добре,благодаря ти!
Русокоската ми се усмихна и излезе от стаята.
И сега трябваше да си избера някоя от суматите рокли на Бакара.. Хм... Повечето бяха префърцунени,но една ми спря окото..
На вратата се почука:
-Ехо,готова ли си?
-Да!
Погледнах се за последен път в огледалото дали опашката ми не е прекалено стегната или неестествена и отидох до вратата. Бях облякла една не много къса бяла рокля, която бе наистина обикновена и семпла. Нямаше нищо по нея и може би затова толкова ми харесваше. Обичах да нося едноцветни изчистени неща.
Отворих вратата и видях Ноа,който държеше в едната си ръка плеър с кутийка, предполагам с безжични слушалки вътре. Лявата му ръка бе в джоба на панталона му. Той също бе заложил на простото чисто бяло за цвят на тениската си. И също като мен бе бос. Аз просто нямах време да се обуя,но се успокоих,че и той съшо няма да е с обувки или дори с чорапи.
YOU ARE READING
Истината за Смъртта
FantasyПърва книга от поредицата "Двата свята" Да се събудиш и да не помниш или да не се събуждаш и да не забравиш? Защото момичето ,което дори не помни името си, попада в дълбок и продължителен сън,в който то вижда бъдещето,което е отредено за нея. Тя изж...