6.

42 6 0
                                    

Като се върнах в стаята си на масата в хола имаше оставен поднос с някаква супа и малка бележка:

Не слизай и за вечеря. Просто за да не се сдърпаме. - Н.

Имаше право. Не знаех какво ще ми щукне да му кажа на вечерята,а и аз не исках да развалям добрите ни отношения от днес.

Затова просто легнах на леглото и взех някаква книга,която намерих в едно от чекмеджетата под бюрото. Не беше много интересна,но ставаше за убиване на време.

Още щом чух как някой почука на вратата ми разбрах,че вечерята ми идва. Станах , хвърлих някъде книгата и изтичах да отворя.

-Къде да го оставя...

-Аз ще го взема!

Поех подноса от ръцете на прислужничката и го занесох в спалнята. По-близо до дрешника ще ми е по-удобно да си избера какво да облека ,докато ям вечерята. Бакара бе пратила сутринта всички дрехи,които не е обличала никога ,с бележка :

Засега ако искаш носи някоя от тези, докато ти изберем нещо по-хубаво.
В една от кутиите са и останалите дрехи от шопинга ти с Надя,но не ги носи пред брат ми. Успех! ;) - Бакара

Сякаш знаеше,че ще излизам с него някъде още преди да ми е предложил да се видим. Дали тя му е дала тази идея?

Съвсем забравих за стоящото на вратата ми момиче!

-Ти още ли си тук? Мислих,че тръгна отдавна!

-Трябва да Ви предам съобщение да бъдете готова след един час.

-Добре,благодаря ти!

Русокоската ми се усмихна и излезе от стаята.

И сега трябваше да си избера някоя от суматите рокли на Бакара.. Хм... Повечето бяха префърцунени,но една ми спря окото..

На вратата се почука:

-Ехо,готова ли си?

-Да!

Погледнах се за последен път в огледалото дали опашката ми не е прекалено стегната или неестествена и отидох до вратата. Бях облякла една не много къса бяла рокля, която бе наистина обикновена и семпла. Нямаше нищо по нея и може би затова толкова ми харесваше. Обичах да нося едноцветни изчистени неща.

Отворих вратата и видях Ноа,който държеше в едната си ръка плеър с кутийка, предполагам с безжични слушалки вътре. Лявата му ръка бе в джоба на панталона му. Той също бе заложил на простото чисто бяло за цвят на тениската си. И също като мен бе бос. Аз просто нямах време да се обуя,но се успокоих,че и той съшо няма да е с обувки или дори с чорапи.

Истината за СмърттаWhere stories live. Discover now