Истината за Смъртта

15.

Той ме дръпна рязко нагоре и ме пусна от другата страна на вратата, след което блъсна железата силно и попречи на демоните да се доближат до нас.

-Какви ги вършиш?! За какво въобще беше влязла,да не си луда?!

-Аз ѝ казах да влезе.-чу се спокойния глас на Олийн.

-Ти полудя ли да слушаш тази смахната жена?!! -крещеше ми Ноа.

-Тя трябваше да отиде при Фелийн. Колкото и да не си доволен от този факт малката го заслужаваше...

-Не е вярно!

Не бях виждала толкова бесен Ноа. Никога.

-Напротив. Странното е,че не си я убил. Нали предните не доживяваха десет годишна възраст!!

Ноа отиде до Олийн и ѝ зашлеви доста силен шамар.

-Само още една дума и...

-И ще ме пратиш там,нали? Е супер! Тъкмо да разбера другите с какво са заслужили това страдание!

-Всеки е там с причина,врачке!

-Да,както и Лайла отиде там с причина!

-Това е съвсем различно!

-Ноа...

И двамата се обърнаха към мен видимо изненадани,че се включих в кавгата им.

-Трепериш...- Ноа дойде по-близо до мен и взе двете ми ръце в своите.

Изведнъж по цялото ми тяло полази гореща тръпка,идваща от върха на пръстите ми.

-Става ли да се върнем в хотела?- Още малко щях да започна да го умолявам да се махнем от това място,но добре ,че ме послуша. Той ми кимна да вървя пред него, но забавих крачка,за да чуя какво казва на Олийн:

-Тя няма да умре. Ще се върне Горе и всичко ще е наред.

-Знам,че не би я убил. Но не съм сигурна дали ще я пуснеш да си иде,зашото ти е влязла доста под кожата...

-Спокойно,ще я. -изръмжа в отговор Ноа.

С крайчето на окото си видях как Олийн го потупва по рамото ,а той бе свел глава и гледаше в краката си като виновно момче, направило някаква пакост.

-Тръгваме си вече. - каза ѝ той и тръгна към мен.

-Голяма грешка бе,че те заведох там.

Слава Богу,че той проговори,защото не исках да вървим до хотела в пълна тишина. Въпреки че чувах клаксоните на колите и някои демони,които се прибираха,пак ми бе пусто. Докато той не проговори.