Коремът ми бе на топка. Просто стоях до Бакара и гледах седящия на масата срещу нея Ейдън. Едвам дишах,а ръцете ми от притеснение започнаха нервно да си играят с тънката и фина рокля,мачкайки плата.
-Успокой се де. Няма от какво да се боиш чак толкова.
-Пф,трябваше да видиш как ме гледаше. С извращение и...
-Мислил е,че си прислужница.
-И все пак. Така ли се отнася към персонала си?!
-Хванала си го в лош момент...
-Не защитавай брат си, Бакара.- Не вярвах, че Ейдън ще се обади. Той просто си стоеше толкова спокоен и почти неподвижен, нямаше никакъв признак за емоция по лицето му,тъй ледено студено...
-Ах! Каква ли ще е вечерята?! -чу се доста висок глас откъм входа на трапезарията, който ме накара да подскоча.
-Мориган... -прошепна ми Бакара.
И както преположих елегантната жена седна на кралското място ,между мен и свободния стол от дясната ѝ страна.
-Как си,скъпа? Роклята наистина ти отива. -странно защо първо се обърна към мен.
-О,ъм..добре съм. И благодаря.
-Ами ти как си,скъпа ми Бакара? Не сме се виждали от...
-От тази сутрин,едва ли ти липсвам.
-Е ,не бъди толкова лоша на вечеря,скъпа.
Мориган говореше с такова спокойствие ,но усещах колко са тежки нейните думи и какво напрежение създаваха.
-Мориган,а на мен едно здрасти няма ли да кажеш?
-Ти не заслушаваш,Ейдън. А и...от всичките ми имена с името,което най-много мразя ли избра да ме наричаш?
-Той не знае другите ти имена. А и да ги знаеше не би те нарекъл така,както ти искаш. -озъби ѝ се злобно Бакара.
И в следващия момент в трапезарята влезе Ноа.
-И аз с чудя защо не сервират вечерята! Седни до мен.. -най-сетне Ейдън успя да каже нещо с по-висок тон,достатъчно силен,че да може всички в залата да го чуем ясно.
-Благодаря.-отвърна му унило Ноа.
И сега като ги гледам един до друг единствената им голяма разлика беше цвета на очите им и някои съвсем малки черти на лицето. Шантаво бих казала, защото дори студеното им излъчване и безизразността на лицата им бяха почти едни и същи.
Ужасяващо еднакви най-добри приятеля.
YOU ARE READING
Истината за Смъртта
FantasyПърва книга от поредицата "Двата свята" Да се събудиш и да не помниш или да не се събуждаш и да не забравиш? Защото момичето ,което дори не помни името си, попада в дълбок и продължителен сън,в който то вижда бъдещето,което е отредено за нея. Тя изж...