Истината за Смъртта

13.

Както и очаквах не го заварих в къщата, когато се събудих. Бе направил два сандвича за закуска,а до тях бе оставил на масата някаква тетрадка.
Когато отгърнах първата страница,на нея имаше някакви странни драскулки,а на следващата - подредени една под друга четири строфи,първите две бяха плътно задраскани с химикал, а другите две трудно,но въпреки това прочетими:

Нека светът от нас оформен,
да бъде на миналото в плен.
И за него просто ти не говори
не споменавай нищо,а мълчи.

И нека всички спомени отминали
да бъдат заради времето загинали.
Защото всички бяха просто дни
които не искаме да помним нито аз,нито ти.

Е,пишела съм хубави неща някога. Сигурно съм имала причина,за да напиша това.
Изядох закуската си набързо ,взех първия химикал,който открих в стаята си и слязох обратно на първия етаж. Първо мислех да легна на дивана,но после реших да отида на верандата,а оттам направо седнах на пясъка.

Исках да измисля нещо красиво. Нямах друго занимание освен да правя нещата, които съм правила преди,но които,разбира се, не помня. Исках да напиша нещо свързано с това,че не помня живота си преди да се събудя на земята пред входа на мола. До Ноа и Надя.
Дали Надя е получила онази бележка? Ако не я я е получила сигурно би тръгнала да ме търси. И вече би трябвало да е дошла и тук,затова вярвам,че е получила писмото ми.
Но някакси не бих искала точно така да прекарам последните си десет дни в тази къша или на този плаж. Искам разнообразие, което вечнозаетият Ноа не може да ми даде. Каза ми,че може да избягаме двамата някъде по всяко време. Но не знаех ,че за него бягството значи само аз да съм тази,която да бяга от проблемите си. Трябва и той да се откъсне от тях.

И нищо не ми хвумваше затова просто оставих тетрадката до мен и легнах на пясъка. Затворих очи,но тъкмо когато се унесох и имах чувството,че ще заспя,чух някой да вика името ми. Е... нереалното ми име.

Станах и се обърнах назад,но все още не можех да фокусирам кой всъщност стоеше на верандата на къщата. Взех тетрадката и тръгнах към нея, а като наближих разпознах образа на Ноа.

-Какво има?

Държеше някакъв доста пъстър флаер, който остави на масичката и ме подкани да седна и да го прочета.