Истината за Смъртта

19.

Бакара бе на шофьорското място,а Надя седеше до нея. Аз реших да съм с Амбър на задната седалка,защото не можех да оставя нито Кари с нея, нито Надя.

Игниса бе толкова пуст,колкото и го помнех. Нито една от красивите къщи не светеше, уличните лампи спяха и освен фаровете на джипа нямаше друга светлина наоколо. Но въпреки че градът бе сякаш изоставен , улиците бяха чисти, плочките по тротоарите бяха цели,неразнебити,както би трябвало да бъдат в един необитаем град. Тук-таме се появяваха и високи блокове, които изглеждаха още по-пусти от къщите. Високи сиви сгради,по чиито прозоци имаше или налепени вестници,или оставени от предишните обитатели щори. Ако този град бе за Покълнатите ,защо Ноа ги е преместил?

Искаше ми се да не бъдем единствените, които бяха в този град. Искаше ми се да има и други,за да не чувствам празнотата на града...

Ливабъл. Така се казваше градът,в който отивахме. Бързо стигнахме до него,може би за около тридесет минути,от както бяхме напуснали Игниса.

Цялата обстановка бе в контраст с градът, от който идвахме. Липсваха къщи,по улиците имаше само високи блокове с блестящи от чистота прозорци и красиви входни врати,от които излизаха или влизаха различни хора. Имаше дори светофари на големите кръщовища, пешеходни пътеки,по които всяка минута минахава поне по десет души...

След няколко пресечки Бакара отби и спряме пред едно кафене.

-Мисля,че се загубихме. - въздъхна тя.

-Казах ти аз да карам! Аз си спомням къде е търговският център! - Надя се нацупи и слезе от колата,последвана от Бакара.

-Пф,само че си ужасна шофьорка!

-Къде отивате? -мисля,че и двете бяха за момент забравили за нас двете с Амбър на задните седалки.

-Да питаме някого за пътя. Спокойно, веднага се връщаме!

Надя ми намигна и тръгна към стъклената врата на закусвалнята.

По едно време Амбър ме побутна и показа нещо в тетрадката си. Отиди да провериш защо се бавят.

-Но ти ще останеш сама??

Тя ми кимна,че няма проблем да я оставя за малко,даже ми отвори вратата.

Излязох навън и вдишах дълбоко от странния пълен с изгорели газове въздух. Градът бе наистина замърсен ,въздухът дразнеше белите ми дробове и ме караше да кашлям. Някакси кашлицата ми се поуспокои,след като влязох в заведението.