Истината за Смъртта

5.

Е,не сънувах нищо интересно. Дори не помня да съм сънувала нещо изобщо. Станах едвам от тъй перфектно мекото легло и измих зъбите си. Дали имаше закуска в трапезарията или всеки трябваше да си намери нещо сам за хапване?

Слязох на първия етаж,където беше трапезарията,но не влязох в нея. Вместо това последвах прислужничките до една друга врата,която се оказа че води наистина до кухнята.

Радостно отидох до една от мивките,взех една чаша и си налях студена вода.

-Искате ли нещо по-специално за закуска?

Обърнах се назад и видях една сладка униформена девойка да стои пред мен. Облегнах се на плота зад мен и отпих от чашата:

-Какво предлагате?

-О,ами...Ако искате може да отидете в трапезарията и да закусите там на спокой...

-Не,не. Искам да хапна нещо набързо.

-Но моля Ви се! Имаме бъркани яйца и палачинки със сладко.

-Ами с шоколад?

-Само ако седнете на масата в трапезарията.

-Оф,добре. - Усмихнах се закачливо и излях останалата вода от стъклената чаша в мивката. - Убедихте ме.

Прислужничката отвърна на усмивката ми и тръгна на някъде. Преди да изляза от кухнята една друга се доближи до мен и каза:

-Съжаляваме,но не можете да идвате и да ядете в кухнята.

-Че защо да не мога?! - Това пък откъде го измислиха??

-Така ни е заповядано,да не Ви пускаме в кухнята. Съжалявам.

-Няма проблем...Как се казваш?

-Елизабет,милейди.

-Добре. -Кимнах и изязох от тъй голямата кухня, озовавайки се в не по-малката трапезария.

-Не мога да разбера защо има толкова голяма кухня и толкова многоброен персонал,при предположението че живееш сам? - Провикнах се достатъчно силно,за да може гласът ми да секне закуската на Ноа.

Седнах срещу него и изчаках да ми донесат чиния.

-Преди тук имаше повече хора,но ги отпратих.

Той вдигна погледа си от чинията и примигна няколко пъти втренчен изумено в мен.

-Ще кажа да сложат незабавно огледало в стаята ти.

-Пф,много си загрижен,а?