Истината за Смъртта

20.

Но какъв бе смисълът да слизам? Бях се облякла и стоях пред голямото огледало в дрешника ми. Но някакси не виждах смисъл да отивам да празния купон.

Никой не би дошъл на купон на Ноа и Бакара.

Децата на онази змия са толкова мъртви и разбити,че просто няма как да имат истински приятели.

Мнението на всички бе еднакво. Никой не ги харесваше,или просто се страхуваха от тях , или ги ненавиждат.

Изведнъж чух как някой вика навън,но когато погледнах нямаше никой в градината. Дали...гласът идва от другата страна на градината? Но там е леденото езеро и градът??

Бързо обух първите маратонки,които видях , и изтичах по най-бързия начин навън. Стигнах до края на градината, набрах се на високата ограда и вперих поглед в хората до железния мост. Там имаше деца... Прескочих без да се колебая дълго време оградата и тръгнах към брега на езерото и когато стигнах там,ги видях да играят на гоненица,предполагам.

Деца,в Игниса??? Но градът е изоставен?!
Побягнах към железния мост,за да присека и да отида при тях.

И когато се оказах на отстещния бряг видях сумати народ да влизат и излизат от къщите наоколо и да вървят по улиците... Отидох до децата, които си играеха на брега,и попитах едното:

-Хей,какво става тук??

Детето ме погледна изплашено и изтича в противоположната посока,при другарчетата си.

-Спокойно,няма от какво да се страхувате! -дори след като ги уверих те ме гледаха изплашено.

Най-голямото от тях пристъпи по-напред и ми отговори на въпроса:

-Позволиха ни отново да заживеем тук.

-Кой? - знаех кой има власт да премести Прокълнатите отново в града,но все пак бях доста изненадана от цялото това..нещо. От неговото решение по-точно.

-Мортем. -отговори отново онова момче.

Странно ми е да го наричат така. Това не е истинското му име,по-скоро мрачната титла, която той притежаваше по принуда...

-Благодаря.

Кимнах на децата и тръгнах обратно към моста,но едно от тях изтича до мен и ме хвана за ръкава на ризата: