Истината за Смъртта

22.

-Прост. И същевременно толкова полезен както и за мен,така и за теб...

-Карай по същество. -вече почваше да ми лази по нервите.

-Не бързай толкова ,Лий,няма да се върнеш сега в твоя свят...

-Да,ще се върна след два дена?

-Е,имам достатъчно време да ти задам въпроса си...

-Карай по същество,моля. Ще задаваш ли въпроса си или да се връщам при Амбър?

-Да...сладкото малко слънчице. Мисля,че тя сега е при Хоуп ,хубаво ще е да разбереш и тя коя е. Какво е.

Изтръпнах. Леко се учудих,че знае къде сме били,но сякаш това бе нормално за него. Да знае всичко.

-Знам коя е. Каза ми.

-О ,така ли. Но със сигурност е забравила да ти сподели,че беше влюбена в Майкъл, както и той в нея,но Авалина ги раздели, защото между тя не можеше да има нищо.

-Не ме интересува живота на другите,още повече на една непозната.

-Както и да е...

Повече нито той каза нещо,нито аз. Тотална тишина и тотално губене от времето ми. И вече търпението ми се изчерпа и сигурно скоро ще започна да нервнича още повече. А можех сега да стоя с Амбър в онази библиотека..честни казано я предпочитах пред това Ноа да се прави на интересен.

-Просто задай шибания си въпрос! -изкрещях му извендъж.

Той сякаш се бе отнесъл дълбоко,някъде далеч оттук,но аз отново го бях върнала в градината.

-Добре! - тонът му бе по-висок от този,с който му извиках преди малко, и мисля,че ако не бе музиката всички щяха да го чуят.

Дори и тук силната музика на Бакара кънтеше в ушите ми.

Ноа седна на една далечна пейка ,на около три метра от фонтана и...от мен. Покашля се,но отново започна сякаш да търси правилните думи. Досега не бе ли измислил въпроса си?? И най-накрая започна да говори,но все още колебливо :

-Ще ме търсиш ли ...- някакси гласът му сепна. Спря посредата на въпроса си , въпреки че вече разбрах какво ще искаше да ме пита. Учудих се ,че има нещо да добави към въпроса си. Той прочисти гърлото си и довърши тихо ,но достатъчно силно,за да го чуя - както хората търсят Антлатида?

Пребледнях. Това ли му бе ...въпросът..? Тези думи ги бях написала на него, когато скъсах онова листче от тефтера на Амбър в колата. Тогава бях написала четири реда, които ми дойдоха просто ей така: