Истината за Смъртта

11.

Не можех да заспя. Затова просто станах от леглото и слязох долу до кухнята.Беше наистина тъмно,но не включих осветлението,защото през големия прозорец влизаше достатъчно количество лунна светлина,за да видя къде е мивката. Пуснах съвсем леко водата,за да не събудя Ноа, и си напълних една чаша.

Облегнах се на масата и отпих от чашата. Къщата,където ни бе завел Ноа,се намираше на плажа. Буквално върху пясъка. Предполагам,че това е онази къща, в която сме спали по време на почивката ни. Но тъй като Ноа бе твърде изморен, се затвори в една от стаите веднага след като пристигнахме. И аз останах сама,докато не реших да се опитам да заспя.

Е,не мога да заспя.

Отидох по-близо до прозореца и седнах на дървените дъски на пода до него. Гледах как вълните миеха пясъчната ивица,но не чувах шума им. Затова излязох на верандата и се олегнах на парапета.

Дори и сега не го чувах толкова силно, колкото исках. Събух чорапите си и стъпах на пясъка. Бързо стигнах до мократа заради солената вода част и седнах върху нея, оставяйки водата да наморки краката ми и част от късите панатлони,с които трябваше да спя. Затворих очи ,за да се фокусирам върху успокояващия звук.

След около десет минути се върнах в къщата и избърсах краката си с една кърпа, която намерих в килера. На един от горните рафтове имаше купища тетрадки, които за малко щях да съборя. Което ме и накара да видя какво пише в тях. Първите три от първата купчина бяха празни,но в четвъртата имаше нещо написано. Но само на първата страница:

Изабел
Оливия
Мартина
Амелия
Миа
Лили
Виктория
Виола
Наоми
Ема

Всички бяха зачеркнати без моето име. Какво беше това по дяволите?!

Върнах се в кухнята и оставих чашата в мивката,след което отидох отново до килера, за да взема останалите купчини,за да ги прегледам.

Една от тетрадките бе цялата изрисувана с квадрадчета ,в които имаше кръгчета и хиксчета. Явно сме играли на морски шах. В друга пък пишеше различни рецепти. Доколкото ми е известно Надя ни е готвела с...Майкъл. Това трябва да са техни записки.

Сред тетрадките попаднах на едно малко тефтерче,в което бяха написани различни малки стихове.

Реших да взема тефтера и онази тетрадка със задрасканите имена и да върна останалите в килера. След като го направих отидох до стълбището и се загледах в стенния часовник,който показваше четири часа. Затова реших и да направя последен опит да заспя.