Истината за Смъртта

18.

-Така,партито ще е след два дена,ще бъде един от най-големите купони,който съм правила някога! И ще...

-Бакара. -опитах се за десети път да я прекъсна.

Въодушевената ми приятелка ме дърпаше нагоре по стъпалата към стаята ми без дори да забелязва момиченцето,стискащо леко уплашено другата ми ръка.

-И ще има много хора,може би ще го направя в големия салон. О и музиката ще е...

-Бакара!

-Ще е най-яката на света!

-Бакара!!

-Какво?? -Тросна ми се тя сърдито,че прекъсвам великата ѝ мисъл.

Вече бяхме пред стаята ми, когато Кари най-накрая видя Амбър.

-Това пък кой е??- Думите ѝ прозвучаха по-скоро като убида,от колкото като въпрос. Мисля,че знаеше каква е Амбър. Или поне се досети бързо.

-Амбър,това е сестрата на Ноа. Бакара, това е Амбър.

Слънчицето подаде малката си ръчичка към Бакара и те двете се здрависаха, въпреки че Кари продължаваше да я гледа някакси с омраза.

-Приятелка? -Най-накрая ме погледна въпросително Кари и вдигна едната си вежда.

-Да. Не е ли голяма сладурка?

Разроших русите коси на лъчезарното дете и отворих вратата на стаята ми,за да влезе. То се втурна към дивана ,но когато видя спалнята ми бързо смени курса си.

-Това е..

-Знам какво е,Бакара.

-И Ноа няма против това момиче да е тук??

Изглеждаше доста изненадана от решението на брат си. Аз сама бях доста шокирана ,че склони да я доведа със себе си тук.

-Няма. Нали не е в Горния свят,ами е тук? Няма проблем.

Прекосих хола и влязох в спалнята си, където Амбър вече лежеше върху леглото ми.

-Невероятен е,нали? Матракът.

Тя кимна въобушевена и започна да скача отгоре му.

-Утре отиваме на пазар! Аз ,ти ,Надя и малкото...

-Слънце. -Допълних изречението на Кари преди да я е нарекла с някакво ужасно име.

-Ъ?

-Слънце. Аз я наричам така.

-Аха...добре. И на нея ще купим някакви хубави дрешки! Нали..слънце?- Обърна се Бакара към Амбър,използвайки нарицанието "слънце", което от нейните устни звучеше повече като гнусно обръшение,отколкото като сладко название.