Истината за Смъртта

10.

-Влез! Отключено е!

Още щом Ноа ми отговори,след като почуках,минах набързо през хола и влетях в спалнята му. Той седеше на бюрото си и пишеше нещо в онази дебела книга,като преписваше от някакви други листи.
Нямах смелост да го накарам да ми покаже къде е написано името ми в нея...

-Какво има..Виола?

-Офертата ти да избягаме още ли е валидна?!

-Да избягаме? Чакай... какво?!

Чувствах,че не мога да дишам,задушавах се. Може би защото тичах от стаята си до тук...Просто седнах на леглото му и го погледнах още по-сериозно от преди:

-Искам да се махна оттук. Сега.

Той стана от стола си и дойде до мен:

-Какво се е...

-Ще ти разкажа по пътя! Може ли вече да тръгваме? С колата?

Очаквах да се поколебае или направо да ме отреже,но вместо това отиде до дрешника си и започна да вади дрехи от него.

-Приготви ли си багажа?

-Да! Казах на една от прислужничките да го остави в багажника на джипа.

-О. Значи си говорила с Надя...

-Казах,че ще говорим за това,докато пътуваме.

-И имаме ли дестинация?

Вече бяхме в колата,където той запали двигателя ѝ и натисна газта.

-Карай нанякъде. Да не мислиш,че знам къде искам да отида.

-Просто да се махнем?

-Да!

След известно време се качихме на някаква голяма магистрала ,по която ние бяхме единствените живи съшества. Това място бе толкова пусто...как преди не ми правеше впечатление??

-Толкова ли е късно,че няма хора?

-Един часа през нощта е,какво очакваш.

-Аха...

Облегнах се на прозореца и оставих очите ми да прескачат от една звезда на друга, гледайки небето. Бяха толкова истински... реалистични...

-И какво ти е разказала Надя?

Не ми се говореше за това. Бях прекалено объркана, защото някои нейни думи ми се губят в съзнанието. Но знаех едно:

-Всичко...-отговорих му тихо накрая.

***********Четири часа по-рано****************