Истината за Смъртта

16.

-Ти си ужасен!

Веднага щом Ноа бутна зад борда онова нещо,което ме бе приклещило на ръба на лодката,отидох до тъпака и му зашлевих доста силен шамар.

-Спокойно де,зверче. Нали знаеш,че не можеш да умреш?

-Знам!!! Но мога все още да си глътна езика от страх!!!

-Преувеличаваш...

Беше целия мокър и докато вървеше по лодката от него продължаваше да се стича вода ,която образуваше големи локви на пода.

-Може ли да ми донесеш някаква кърпа,с която да попия водата,че съм целият мокър? Не искам да намокря и хубавия килим в каютата.

-Ама разбира се. -троснах му се аз и слязох по тесните стълби до стаята,от където грабнах първата хавлия,която видях ,и след това се качих обратно горе и я бутнах на Ноа.

-Вече ще махна този тъп дъждобран,и без това съм мокра.

Скъсах найлона и го пуснах в металното кошче до вратата на стаичката,което също бе цялото пълно до горе с вода.

-Какво бе онова нещо?

-Якинтума ли? Храна на всичко в тези води. Един от най-малките обитатели на..

-Малки ли??

-Ти какво? Радвай се,че не те в нападнал Кракен!

-Радвай се,че се размина само с един шамар!

Обърнах му гръб разгневена и отидох до задната част на лодката,но явно Ноа ме бе последвал:

-Много ли си ми ядосана?

Ако ме бе оставил още една минутка сама щеше да ми мине по-бързо.

-Вече не чак толкова. Но все пак не бе много..

-Да,знам съжалява. Просто видях как Канвидере се насочи към онзи портал към вашия свят и..

-Канвидере?

-Единственото чудовище,не броим Лавиатана и Кракена,което има способността да вижда.

-О. Значи е по-опасно от..

-От почти всичко. Съжалявам,но трябваше да..

-Няма проблем,наистина.

Вече нямаше...

-Е,какво ще правим сега?

-Смисъл?

-Ами..показа ми какво...работиш...

-О,ами...ако искаш може да се връщаме в къщата на плажа...