Ще бъдеш моя [завършена]

Част 1

Здравейте казвам се Т/И на 17 години съм уча и живея в Сеул(Южна Корея) живея с брат ми ,той се казва Юнги . Баща ми почина когато бях на 12 , а майка ми ни изостави след като той почина. Оправданието ѝ беше,че сме и напомня ли за него.Доста дълго обикаляхме по домовете докато един ден Юнги реши да се върнем в старата ни къща. Леля ми която се премести в Япония ни осинови. Тя ни предложи да идем при нея ,но отказахме два пъти в месеца ни праща пари и така се оправяме с всичко.Малко сега да ви кажа за външния си вид все пак, чернокоса съм и косата ми е дълга до кръста ,очите ми се тъмно наситено зелено.Висока висока съм някъде около 1.60см.

Събудих се от тропане по вратата. Станах раздразнено и отворих и видях брат ми ,а именно Юнги.Той ми каза:
-Т/И!
-Да!Защо толкова рано ме будиш?.- ядосах се аз.
- Защото сме на училище и трябва да ходиш.
- Оф ,нужно ли е?
- Да!Ставай!
- Ужасен си.
- Хайде ,оправяй се и да знаеш няма да вървим заедно има пари на масата.
След това той си тръгна и аз отидах да се преоблека, защото все пак бях на даскало. Реших да звънна на ндпто а именно Лиса.
За да ме забере и да идем заедно на училище.
***Разговора***
- Ало, Лиса.
- Да, Т/И?
- Айде да минеш ме земеш и да ходим заедно на дск(даскало).
- Оке след десет минути да ме чакаш пред вас.
Затворих телефона влезнах в банята и измих зъбите си. След около
десет минутки бях готова и зачаках Лиса на дивана в хола. Бях се облякла с черни скъсани дънки и бяла широка тениска.
Чух бибипкане и излезнах. Отворих вратата на колата и влезнах.
- Ей ,щурка!Добро утро! - подаде ми ръка.
- Не е добро - намръщих се- на даскало сме.
- Колко е часа?
-08:20
- Оф ,хайде  да тръгваме.
-Хайде!- тя потегли за Ада.
В момента сме пред училище . Слезнах ме от колата и се запътихме към стаята на 5 етаж. Влезнахме в стаята ,
където имахме час по история.
- Колко е часа? А?-- каза злобно учителката срещу нас и свали очилата си.
- Момент да погледна -- каза Лиса и си погледна в телефона.
- 8:44 а ама то след една минута ни свършва час..- прекъснах я
- Мне вече свърши.- казах аз и подадох пет на Лиса , а до учителката тя стана и каза.
- Вие...- прекъснах ме я.
- Ние - и се засмяхме. Аз и Лиса тръгнах ме по коридора.
- Щурка какво  имаме следващия час?- обърнах се към нея.
- Чакай сега ще разбера - отвърна ми тя и хвана някво момче от нашия клас.
- Ей сладък какъв час имаме сега? - каза тя все още държейки го.
- Физическо.- извика той като леко заекваше. Тя го пустна и тръгнахме към салона.
- Казвам се Джош.- извика той, а Мал се подхили.
Отидохме в съблекалнята.
В шкафа си имах един черен клин с червена тениска ,взех ги и отидох да се преоблека.

Аз и Лиса се облякохме и влезнах ме в салона. Видях брат ми явно ще играем с 12 клас.Наредих ме се.Учителя каза, че ще играем баскетбол. Капитан на единия отбор беше Юнги , а другия беше Рик най - голямия враг на тяхната групичка. В отбор бяхме Аз,Юнги, Кук, Джимин и ВИ. Лиса, Джин, Хоби и Джуни искаха да са резерви. В на Рик отбора бяха. Той, Чат, Оливър, Кай и Катнис( курвата на класа и кат цяло на дскто) .Започнах ме игра. Ние водихме десет на четири. Имаше четири минути до края на часа. Аз се разсеях нещо по Лиса и тогава усетих удар много силен удар по лицето . Паднах на земята и си пипнах носа.Видях кръв и Кук пред мен.
- Оле Т/И голям глупак съм - каза Кук и ме вдигна.
- Какво стана.-чух гласа на брат ми и след това заспах.
Събудих се и видях пред мен брат ми Кук, Джимин, Лиса,Ви, Джуни, Хоби и Джин.- А събуди се - каза Лиса .
- Добре ли си?- попита Кук много притеснен.
- Да добре съм.- тръгнах да ставам.
- Хей айде ние ще се прибираме не забравяйте после в 19:00 у нас за ппартито- припомни им той и тръгнахме към колата.
- Чакай!
- Какво Т/И?
- Чакай ме в колата аз отивам до шкафчето. - той кимна и тръгна към колата. Аз отидох до шкафчето. Отворих го и си взех дрехите. Затворих го след това го заключих и се обърнах.
- А....оле човек изплаши ме.- този който ме изплаши беше......