Декември месец.
Гт. на Изи.
Вече е декември през останалите месеци си намери един добър приятел казва се Lee Felix. Много е дубър. Оказа се, че той ме е бутнал в Сеул и в самулета за Тегу.
Заедно сме в университета. Това е страхотно. От групата се чувам с всички. Освен Юнги. Аз му званя той не вдига. Момчетата казват, че е испаднал в някаква депресия. Както и да е днес с Felix ще ходим в парка ще имало някакво тържество по случай Коледа.
Тъкмомсе обличах и Деси ми звъна.
Д-Ало.
И-Ало сис. Как си?
Д-Добре. За друго ти се обаждам.
И-Какво?
Д-Нали знаш, че на баткоти рождения му ден е на 30.
И-Много добре знам.
Д-Е щом знаеш. Нали ще дойдеш.
И-Ам.... ще видя.
Д-Айде де. Моляяя. Той ми каза, че ако не дойдеш ще ти се расърди.
И-Добре де. Но може ли да доведа и един приятел.
Д-Имаш си гадже?
И-Не. Просто приятели.
Д-Аха.... добре. Айде че баткоти ме вика.
И-Добре хайде чао.
Д и Т-ЧАООООО.
Майко тес хора ми продъниха ушите.
Много викат😂.
След няколко дни.
Днес с Felix ще заминаваме за Сеул. След половин час ни е полета докато идем, докато ни проверяват, докато намерим самолета ще стане утре.
Най-накрая вече сме в Сеул. На летището ни чакаха всички даже и Юнги.
Гушнах се с всички и остана Юнги.
Той се беше облякъл целия в черно даже и маската му беше в черно. Аз реших да не говоря, ами го гушнах направо.
Той явно се очуди, но ми одвърна. Имах чуството, че и двамата ще се разплачем. И бях права. Аз и той се гушкахме продължително и силно. Много ми липсваше. След няколко минути гушкане запознах Felix с всички. Тръгнах ме към къщата. Решихме аз, Деси, Чун и Ким да идем до магазина. Майкомот колко време не съм си идвла тук. Влязохме в магазина и кого да видим Елизабет и Адрияна наконтени.
Е-Охо кой решинда се върне от каде беше, а да Тегу.
А-Ако не се лъжа това са новите на Джимин и Кук.
Ч-Да и що проблем.
Е-Да стебе.
Д-Вижте. Оставете ни на мира нищо не сме ви направили.
А-Ти ли ще ми кажеш.
И-Да тя ще ти каже и, ако обичаш се мрадни защото ще умра от миризмата на ефтиния ти пърфюм. И ако обичате не се заяждайте, че ми е омръзнало от такива като вас.
Таканслед около 15 минути си тръгнахме от магазина.
Влязохме в къщата и видях Юнги да лежи на дивана отчаян.
Аз оставих покупките в кухнята и седнах до него.
И-Какво има.
Ю-Не ми се говори.
И-Поне с какво е свързано.
Ю-С...няма значение.
И-Как няма? Има поне за мен. Искам да знам какво е станало. Защо си в това състояние.
Ю-Заради теб. Все още те обичам. Не мога без теб. Искам пак да сме заедно. Да се хушкаме по цял ден. Да си живеем живота и да ниме добре, но заедно. Но знам, че това няма да се случи.
И-Виж Юнги...
Ю-Знам разбирам те ти си с Felix.
И-К'во. Моля ти добре ли си не си подхождаме. 0% шанс това да се случи.
Ю-Не сте ли заедно?
И-Не.
Ю-Значи...
И-Виж Юнги в момента не ми е до връзки. Просто имам многомда уча. Все пак трябва да завърша.
Ю-Напълно те разбирам. Но ще те чакам колкото трябва.
Той само се надигана и ме гушна. Аз утвърнах.
