Гт.на Изи.
Та стана 22:00. Днес беше нормален ден. Ходихме при Деси и бебетата. Аз мислих и най-накрая май реших.
Та сега си седя в стаята и чета книга в Wattpad.
И някой почука на врата. Сещам се кой е. Защото вече е някаде 22:10.
И-Влез
Та Юнги влезе.
Ю-Реши ли?
И-Да
Ю-Иии какво реши?
И-Ами мисля....
Ю-Какво си мислиш?
И-Ами може да ти дам шанс
Ю-Значи пак ще сме заедно ли?
И-Дап.
Ю-Това е страхотно. Аз съм супер щастлив. Ами ти?
И-И аз.
Той ме целуна по бузата и направи същото когато за първи път станахме гаджета. Беше страхотно. Липсваха ми теси прегръдките. Тази любов. Абе целия си ми липсваше. 😄.
Така той ме остави на леглото да легна и той легна. И не няма да правим това което си мислиш.
И-Знаеш ли?
Ю-Кое.
И- в университета има една учителка с твоята фамилия. А ти май не си от Тегу. Поне не си ми казвал.
Ю-Оф... това е дълга история.
И-Имаме цяла нощ.
(за тези, който знает исторята на Юнги да скролнат надоло)
Ю-Ами виж. Моето семейство беше бедно. Налагашеми се да реша дали да похарча парите си за обяд или за превоз. Всеки ден пишех текстове на песни, но майка ми и бащами ги извърляха. Реших да избягам от нас. Започнах още от малък да ходя на работа влязох в училище. Беше трудно, но момчетата винаги бяха до мен в трудни и весели времена.
И да от Тегу съм.
И-Защо не си ми споделял? От нес на татък искам всичко да си казваме. А според теб дали майкати не ми е учителка?
Ю-Ами може. Не знам не сме се чували одавна.
Хей хора ето и новата глава. Надявам се да ви е харесала. Чао обичам ви и благодаря за 1,14 четения.
