Гт. на Изи.
Цяла нощ седях в бара пиех и плаках. Това е най-ужасното ми море.
Разделих се с човек който го обичам неописуемо много.
Имам чуството, че може без него да чуствам същото щастие.
Гт. на Юнги.
Бях в стаята и не можах да си намеря място. Как можах? Как? Защо и одвърнах на онази. Защо за пореден път я нараних? Ами сега мобе никога повече да не бъдем заедно. Ами ако вече ме мрази. В момента някой почука на вратата.
Беше Теа.
Т-Тръгвай с мен веднага.
Ю-Каде? Какво е станало?
Т-Деси иска да говори с теб.
Ю-Дабе. Познавам те когато лъжеш.
Т-Абе трхгвай.
Гт. на неотрален.
Двете момчета тръгнаха към стаята на Деси и Теа когато влязоха ги очакваха Изи и Деси.
И-Нали искаше да говориш с мен Теа. Какво има?
Ю-А може ли да попитам защо сме 4-та тук.
Д-Искам да изясните всичко до край. Иначе няма да излезете от тази стая.
Теа и Деси излязоха от стаята и ги заключиха.
И-И сега какво.
Ю-Неги ли чу трябва да се изясним.
Д-И ако може по-бързо.
Деси се провикна от фоайето.
И-Няма какво. Ти не искаш да си с мен и точка по въпроса.
Ю-Не е вярно. Просто не искам пак да те наранявам. Не искам да страдаш.
И-А не помисли ли, че мог а да страдам сега пак защо се разделям с нещо което обичам много.
Ю-И аз също те обичам.
Нямам думи за да ти опиша колко. Но просто не искам да стане същото нещо и пак да страдаш.
И-Ами аконне се случи. От каде знаеш, че щемсе случи.
Ю-Оф.... Деси V. Поснете ни.
И-И ако може по бързо, че ще закаснея за полета.
Ю, Теа и Деси-Какъв полет?
И-С който се махам от тук.
Изи излезе от стаста интръгна към на Павел за да си вземе багажа.
Тя почука на врата му.
И той ѝ отвори.
П-Добро утро.
Каза санливо.
И-А добро и на теб. Може ли да ми дадеж багажа.
П-Да заповядай.
И-Благодаря.
П-Изкаш ли да ге изпратя до летиште то?
И-Да.
Така двамата тръгнаха към летището.
При Юнги Теа и Деси.
Д-Ти имаш ли мозък в главата.
Ю-Е какво да направя. Не искам пак да я нараня.
Т-Ох.... ти верно не си добре. Може ли тя да иска да се върне при теб а ти да не искаш.
Ю-Ми явно може.
Няколко часа по-късно.
Гт. на Изи.
Вече съм в Сеул. Взимам си багажа от тук и заминавам за Тегу. В момента ми се искаше да съм с Юнги на плажа да си лежим на шезлонгите и да не става нищо лошо. Но нд трабва живлта ми да е скапън и гаден.
Вече съм в летището и тъкмо се влизах в самолета и едно момче ме бутна.
М-Сажалявам ама трябва да си намеря мястото.
И-Оф... няма нищо.
Седнах на седалката си и не след дълго пак заспах.
Здравейте. Искам да кажа, че това леко почна да става пълна боза, ама нищо ще я оправя. Имам много идей но не знам как да ги звържа. И съжалявам за грешките.
Чао.
