Stronger

1.

- Съжалявам, Изабел, но омразата ми към баща ти е по-силна от любовта ми към теб. - каза, преди да дръпне спусъка на снайпера. Тялото му се разтрепери. Той изпита удоволствие от постъпката си, но и болка от това, че повече няма да я види. - Направих го, татко! - извика преди да пререже гърлото си. Беше го страх от това, което Гарсия щяха да му направят и затова реши да сложи края сам.

' Щом аз няма да я имам, никой няма да я има.' помисли си непосредтвом преди да издъхне. Знаеше, че Гарсия нямаше да го остави жив за дълго така или иначе.

   ....
Той се съвзе набързо и взе принцесата си на ръце. Изтича навън.

'Мамка му, без кола съм!' изруга на ум.

- Предполагам и ти нямаш кола? - обърна се към Джейс, а той поклати глава за 'не'.

Видя едно такси и го спря. Качи се с Изабела в него.

- Ще се обадя да ви вземе шофьорът ми. Изчакайте го тук. - каза им и затвори вратата. -Към най-близката болница. И по-бързичко, че да не те преправя с майка ти!

Шофьорът тръгна мигновено.

"Я виж ти как се разбираме! А не с техните глупости 'броомо', 'италяно' и тем подобни!" Помисли си Нейтън.

Обади се на личния си шофьор и му нареди да вземе Ема и Джейс и да не се отделя от тях. Убиецът все още беше на свобода.

Изабела лежеше безпомощна в ръцете му заради някакъв идиот, който явно имаше убеждения, че просто ще бъде застрелян. Идеи какво да му причини препускаха из съзнанието на Нейтън. Това поне го разсейваше от болката и чувството за вина, които изпитваше в момента. Обмисляше нещастника да му е боксова круша за следващите поне 10 години! Въпреки че и да тества новите наркотици върху него също беше идея. И без това не се намираха толкова лесно безплатни опитни зайчета! А семейството му, или каквото беше останало от него, щеше да служи да си тества оръжията пред очите му.

Когато таксито спря, той извади пари. Нямаше време да ги обърне в евра по-рано на летището, затова подаде на таксиметровия шофьор няколкостотин долара - повече от колкото бяха нужни. Но нямаше време да го чака да му връща. Слезе от колата и се затича към рецепцията на болницата. Всички погледи се съсредоточиха в него. Една лекарка дойде. Беше на около 50-годишна възраст. Това го успокои, защото не беше някой новобранец да се учи върху дъщеря му.