Stronger

9.

Гледната точка на Нейтън

Лиса изхвърча от стаята най-вероятно, за да се оплаче на някой от идиотите във ФБР. За жалост обаче май пропуснах да спомена, че правилото за говоренето на Лиса влиза в действие веднага. Е, жалко. Нищо. Ще го разбере сама рано или късно.

Ема седеше на земята и гледаше в една точка без да казва нищо. Сякаш някой беше натиснал копче да я изключи.

- Ема...Ема, моля те кажи нещо. - опитах за пореден път.

- Нали не мислеше наистина това, което току-що каза? - попита, вече изправяйки се и поглеждайки ме в очите леко изплашено. Бяха красиви. Погалих бузата ѝ.

- Никога не казвам неща, които не мисля, bonita. - отвърнах искрено, макар и да знаех, че това ще я натъжи.

- Не...не би...Ще убиеш ли наистина всеки, с който тя говори?

- Как иначе да я стимулирам да се оттегли от случая ми, любов? Скоро новината ще се разпространи и никой няма да говори с нея, следователно няма да убивам никого. - говорех много спокойно, макар и да знаех, че с мекия тон и сладките наименования няма да ѝ отвлека вниманието от темата.

- Не го прави, моля те, Нейтън. Умолявам те, от дъното на душата си те моля. Това много ще ме нарани. - избутах я от мен. Начинът, по който ме моли...тя знае, че не мога да ѝ откажа. Но има неща, които тя не разбира. Не, не мога да оставя да се размине на Лиса.

Поклатих глава и се обърнах. Не исках да гледам разочарованото ѝ изражение.

- Значи все пак обичаш картела повече от мен?! Така ли е, Нейтън?! - извика тя. Как може да си помисли такова нещо?! Ярост започна да нахлува в съзнанието ми. Не го контролирах.

- Не, разбира се! Чуваш ли се?!

- Докажи го! Ако наистина е така ще оставиш Лиса и ще махнеш тази заплаха!

- Напомням ти, че сестра ти почти уби децата ни! Ако не беше ти, досега тя да е отдавна мъртва! Не я убих, само защото знам, че това ще те нарани, а аз не искам да нараня теб. Искам да нараня нея! Много! Искам да ѝ покажа колко много ме заболя от предателството ѝ.

- Ако още някой умре заради теб, те напускам! Дори да е само един! Избирай!

Сърцето ми се сви щом тя изрече тези думи. Не мога да опиша болката, която изпитах.

- Ема, не можеш да искаш от мен да стоя безучастно когато шибаната ти сестра иска да ме навре в зандан до края на живота ми! Наречи ме егоист, но не възнамерявам да прекарам живота си, обграден от четири метални стени! Ако не спазя заплахата, тя пак ще задейства плана си "прееби живота на Нейтън"!