Stronger

32.

Леонардо седеше на олтара и чакаше своята кралица да застане до него, да го хване за ръката и да приеме да извърви пътя на живота с него. Каквото и да беше подготвила съдбата за тези двамата, Леонардо беше сигурен, че иска да го посрещне със Сандра до него. Не искаше нищо повече.

Проблемът е, че в този така чакан момент той си мислеше за баща си. Предполагаше каква работа може да има с Адриана, имайки напредвид общата им история. Не искаше сърцето на майка му да е разбито отново. Уважаваше баща си и го ценеше дълбоко, но не беше съгласен с много от действията му.

Най-накрая Нейтън и Адриана се появиха. Нейтън си нямаше и на идея какво му беше подготвила. Скоро щеше да разбере.

Адриана никога не би се съгласила на тази сватба поначално. Тогава защо го направи се питате? За да е щастлива дъщеря й? Защото е надживяла Нейтън? Неее. Тя все още го мразеше за това, което ѝ причини. И знаеше точно как да му го върне. Защо? Защото се научи да мисли като него. От части. И сега щеше да го съсипе. Щеше да му отнеме всичко за секунди, както той беше направил с нея. Но това след броени мигове.

Всички седнаха. Сандра извървя пътя до олтара сама. Баща ѝ така и не се появи, но тя не пророни и една сълза. Беше доволна от избора си. Застана до бъдещия си съпруг, хвана го за ръката и му се усмихна широко. Макар ѝ той да не я видя от воала, я усети. Усмихна се леко - срамежливо, доволно. Адриана също се усмихна, но не защото се радва за тях, а заради плана си.

Дойде съдбовният момент, в който свещеникът попита заветния въпрос:

- Ти, Леонардо Гавирия Гарсия, приемаш ли Сандра Емил Хайовски за своя съпруга, да я обичаш и уважаваш, да я подкрепяш и да бъдеш причината за усмивката ѝ, в добро и зло, в болест и здраве, в богатство и бедност, докато смъртта ви раздели?

- Да. - отвърна той.

- А ти, Сандра Емил Хайовски, приемаш ли за свой съпруг Леонардо Гавирия Гарсия, да го обичаш и уважаваш, да го подкрепяш и да бъдеш причината за усмивката му, в добро и лошо, в болест и здраве, в богатство и бедност, докато смъртта ви раздели?

- Да! - извика тя ентусиазирано и сълзите на искрена радост започнаха да се стичат по поруменелите ѝ бузи.

- Ако някой има против този съюз, да говори сега или да замълчи завинаги!

Дойде моментът на Адриана. Тя се изправи и излезе най-отпред.