Stronger

10.

Гледната точка на Леонардо

Няма да позволя на кучката Лиса да ѝ се размине. Не ме интересува, че ми е леля. Тя нарани сестра ми. Колкото и дразнеща да е, тя ми е сестра. Ние сме Гарсия. Щом имаме възможност да раздадем справедливост, бихме били идиоти да не го направим.

- Какво ще правим след като щабът изгори, татко? - попитах ледено. Той се усмихна.

- Не знам, синко. Обещах им, че ще покрия улиците на Мексико с кръвта им. Но изглежда има промяна в плана.

Гледната точка на Емилия

Не мога да го позная. Това не е мъжът, на когото се врекох във вярност. Не е мъжът, в когото се влюбих. Знам, че това е черупка, под която той се крие, но...

- Погледни ме! - извиках.

- Правя го, любов.

- Осъзнаваш ли какво ми причиняват малките ти психо игрички!? Унищожават ме. Каза, че искаш да съм щастлива! Новина - НЕ СЪМ!

- Друга новина - НЕ МИ ПУКА! - отвърна той. Не го мисли наистина!? Не е на себе си! Отказвам да повярвам.

Започна да се разхожда из апартамента.

- Ема, ти не ме обичаш. Ти обичаш глупакът, който беше готов на всичко за теб. За щастие обаче, той осъзна навреме, че ти константно се опитваш да го промениш. Не го приемаш такъв какъвто е, както беше обещала на олтара. Tой вече е мъртъв! Няма го! От момента, в който ме накара да избирам между теб и картела, твоят Нейтън е мъртъв. Обвинявай себе си за психопата, който ще трови света в следващите 20 /30 години.

Гледната точка на Нейтън

Не ми казвайте, че наистина се вързахте на глупостите, които току-що изрекох. Осъзнах, че Ема ще е по-добре да е далеч от мен засега. В Мексико ври и кипи в момента. Само тя остава да се пръкне там! Ако я отблъсна сега, тя ще направи всичко по силите си да държи децата ни в безопасност. Освен това ще стои далеч от мен, което е целта ми засега.

Когато положението в Мексико утихне, тогава ще ѝ обясня и ще си я върна, но засега ще трябва да ми повярва.

В процеса май побърках Саманта, но това е страничен ефект.

- Хайде, Леонардо! - казах и и двамата излязохме, оставяйки жените да си поплачат.

- Нека позная - не каза нито една вярна дума преди малко? - предположи, когато се качихме в колата ми. Нямаше да ходим никъде, просто тук ще си поговорим без излишни досадници.

- Умен си. Харесва ми.

- По принцип да, но в случая просто те познавам. Обичаш мама повече от всичко на света. Не би казал тези неща съзнателно, освен ако не смяташ, че ще е по-безопасно за нея да е далеч от теб?

- Мисли ли четеш, мамка му! - възкликнах, а той се засмя сухо. - Но за това, което наредих на Зейн, не се шегувах. Те трябва да си платят. Елият няма да одобри.

- Говорейки за вълка, той бил в кошарата! - възкликна Лео, виждайки името, появило се на екрана на телефона на Ема (задържах го, за да говоря от него. Освен това казах на Елият да ми звъни на него). Вдигнах и пуснах на високоговорител.

- Слушам те?

- Относно идеята ти с това да плащаш за всеки мъртъв полицай...

- Нека позная - твърдо не одобряваш!

- За всеки мъртъв полицай, те убиват по трима от нашите. - ударих по кормилото.

- Кажи на Зейн да не взривява щаба засега. Мамка им и нещастниците! Hijos de puta! Hijos de puta! ЩЕ ГИ УБИЯ ВСИЧКИТЕЕЕЕ! МАЙНАТА ТИ ЛИСА АНДЕРСЪН! Кучката го е направила! Не трябваше да ги оставям!

- Вече казах на Зейн, спокойно. Какво ще правим с проблема?

- Ще се предам. - засмях се заговорнически. - Ти ще ме изкараш. - казах вече сериозно.

- И как по - точно трябва да го направя?

- Много просто - ще накараш Зейн да заключи Лиса в апартамента им. Така тя ще ни е заложник.

- Тя му е жена и той я обича, защо мислиш че ще го направи?!

- Благодарение на мен живее в разкош. Ако го бях оставил, най-вероятно щеше да е умрял или от глад или от някоя болест. Спасих го от улицата. Длъжник ми е. Аз съм му повече семейство отколкото тя някога ще му бъде. Мога много лесно да му отнема това. Освен това му кажи, че няма да я нараним ако изляза непокътнат и ме оставят намира да си върша моите работи окончателно.

- Добре.

- Разбрахме ли се?

- Да. - затворих телефона. А сега е време за шоу.