Stronger

13.

За щастие, Леонардо видя всичко това и се намеси навреме. Той се обади на баща си. Трябваше да го уведоми, че Лиса не само е полудяла, но е и опасна. Животът на Нейтън се скъси с поне 10 години, когато чу, че Лиса почти е удушила любовта на живота му. Да, Ема беше добре, тъй като Лео беше реагирал навреме, обаче Нейтън държеше да я погледне лекар. Веднага тръгна към болница, в която се намираше. Трябваше лично да се увери, че всичко е наред.

Влезна през вратата на стаята ѝ. Спомни си как остави нещата с нея. Не му пукаше дали ще го убие и дали го мрази, просто искаше са я види.

В момента, в който я видя, я стисна в прегръдката си.

- Адски много се изплаших. Сега разбирам какво ти е с мен. - каза, без да иска да я пусне никога вече.

- Знаех си, че глупостите на безчувствения Нейтън, са само глупости. - прошепна тя с прегракнал глас.

- Късно ли е да кажа, че сестра ти има психопатски crush на мен?

- Досетих се, че има нещо такова. - засмя се леко тя. - Хей, това не е ли болницата, в която се намира и Изи?

- Мхм.

- Хайде да отидем и да я видим. Колко време мина...месец от когато за последен път чух гласа ѝ. - въздъхна тя. Той усети, че блузата му се навлажни. Оказа се, че това са сълзите ѝ.

- Съжалявам, Ема.

Това бяха думите, които осъзнаваше, че трябваше да каже много по-отдавна. Ема не заслужаваше да е подложена на стрес като този. Нейтън обвиняваше себе си за всичко това. Този път обаче беше готов да мине през това заедно с жена си.

- Какво ще правим с психо- сестра ми?

- Психо- мъжът ти възнамерява да я отведе при негов приятел, добър психолог, който ще ни каже кое ще да е най-доброто за нея. А дотогава с теб сме 'разделени' и 'съм с нея'.

- Моля? - погледна тя учудено.

- Дълго е за обяснение. - отвърна той и се усмихна, изцяло наясно, че това може да бъде последния му ден с нея. ФБР нямаше да се откажат, а той силно се съмняваше Лиса да е единствената, която да стои зад ECNGL. Опитът му беше показал, че ФБР винаги имаха резервни играчи. - Хайде при Изи. - каза и гушна своята кралица на ръце.

- Нейтън, мога да ходя!

- Знам, но каква кралица ще си ако ти позволя да го направиш?