Елият чакаше Нейтън на една маса в ресторанта на Hyatt, както се бяха разбрали. Въртеше чаша с уиски в ръката си, а беше едва 10 сутринта.
Всички спяха след предната вечер, тъй като бяха седяли цяла нощ. Единствените будни бяха двамата работохолици Нейтън и Елият.
Той седна при него.
- Е, сега сме само двамата. Кажи ми, защо худатайстваше за Леонардо, въпреки, че знаеш каква е ситуцията по-добре от мен?
- Ще говоря направо.
- Да, на това се надявах.
- Джейс иска да замине с Изабела. Далеч от тук. От картела. Страх го е, че ще я загуби пак.
- Тя съгласна ли е?
- Не е говорил с нея още.
- Виж, това със стоенето надалеч от тук не работи. Видяхме. Тя се върна. Не мисля, че ще иска да бяга пак. Светът ѝ е тук. Освен това не съм я провъзгласявал аз за лидер, тя сама го направи. Аз се съгласих, защото това е призванието ѝ. За това е родена. Страхувам се, че заминаването не е опция. Освен това, фактът, че Джейс го прави зад гърба ми, не го издига пред мен, ама грам!
- Не го прави зад гърба ти. Просто първо иска да говори с нея преди да ти казва каквото и да е било.
....
Междувременно:
Джейс осъзнаваше, че изобщо нямаше да му е лесно да я убеди да замине с него. Беше длъжен да опита, тъй като нямаше да понесе да я изгуби пак. Беше избрал Франция. Купи малка къща в градчето Колмар. Наричат го Малката Венеция. Най-важната причина да го избере беше, че е достатъчно усамотено и спокойно. Там с лекота можеха да се освободят от оковите на картела.
Забеляза, че момичето му отвори красивите си очи. Усмихна се. Целуна я нежно.
- Добро утро, красавице. - прошепна и я взе в прегръдката си.
- Добро да е. Много сме ранобудни.
- Не можах да спя.
- И защо така? Защо не ме събуди? Щяхме да не можем да спим заедно.
- Мислех си...дали да не заминем занякъде? - изстреля направо. Беше нетърпелив да разбере дали ще се съгласи.
- Като меден месец ли? - попита тя, обкрачвайки го и бавно слизайки надолу.
- Сериозен съм. - опита се да ѝ намекне, че сега не беше времето за това и, че наистина искаше да говори сериозно с нея.
KAMU SEDANG MEMBACA
Stronger
RomansaЧетвърта част от поредицата 'Да обичаш Гарсия'! (Вижте другите части преди да прочетете тази, за да ви е по - лесен животеца ;-)). 'Чувствам се сякаш съм по средата на океана. Не мога да си поема въздух, но не се задушавам. Странно. Няма нищо около...
