Stronger

33.

5 години по късно:

- Нейтън, съжалявам, че не можа да срещнеш дядо ти, но искам да знаеш, че той беше .... знаеш ли, всъщност ти доста приличаш на него! - усмихна се Изабела и сълза се спусна по бузата ѝ.

- Той чува ли ни сега? - попита малкия Нейтън - синът ѝ.

Ретроспекция, преди 4 години в болницата:

- Напъвай, напъвай, напъвай! - викаше сестрата.

- Не, не! Мамо, не мога повече! - ревеше Изи. - Адски съм изтощена. Болката е непоносима!

- Потърпи още 5 минути болка, скъпа. И след това следва цял живот щастие! - окуражи я Ема. Думите ѝ останаха в съзнанието на Изабела завинаги.

    ...

Изи тъкмо беше родила. Пое малкото момченце в ръцете си. Когато погледна в очите му осъзна, че вече го обича и винаги ще го обича. Усмихна се. Сълзи на радост се стичаха по бузите ѝ.

- Толкова е перфектен! - изхлипа тя.

- Прилича на баща ти толкова много! - усмихна се Ема. Да, тя беше добре. Преживя физическата травма, психическата също... донякъде. Все още плачеше нощем за него, мислейки си, че никой не я чува. Той беше най-голямата ѝ любов, а тя единствената негова, но не го знаеше. Не успя да проникне напълно в душата му и да разбере чувствата му.

Обратно към настоящето.

- Джейс, искаш ли да го гушнеш?

- Страх ме е... имам чувството, че мога да го счупя... - отвърна той с искрено притеснение.

- Довери ми се, ако имаше дори минимална опасност за него, нямаше да ти го дам! - окуражи го Изи. Той го взе. Преглътна нервно.

- Толкова е мъничък! Благодаря ти, Изи! Той е... съвършен. Като теб! Току що ме направи най-щастливия мъж на света! - в мига, в който погледна в очите на малкото момченце забрави за всичките си притеснения и тревоги.

Един конкретен момент изникна в главата на Ема:

"- Искаш ли да я подържиш? - беше попитала Ема.

- Аз...ами не знам. Тя е толкова малка...и крехка. Да не я счупя. - беше отвърнал той и Ема се беше засмяла на това.

- Ела тук. Опъни ръце. - той беше поел малката си принцеска. Взираше се в малкото ѝ личице във възторг. Така я държеше сякаш наистина се страхуваше, че може да я счупи. - Все още ли си на мнение, че трябва да се разделим? - беше попитала Ема.