Stronger

16.

Вече в болницата:

  - Здравей... - започна Нейтън. Щеше да каже Изабела, но се спря, тъй като това щеше да е в разрез с плана.

- Цяла сутрин идват хора. Твърдят, че ме познават. Нещо повече...казват, че са ми семейство. Теб откъде те познавам? Наистина не ми се връзва нищо.

Той пое дъх. Това, което щеше да каже, нямаше да е никак лесно за изричане.

- Ще ти кажа коя си. Познавах те. Беше на почивка в един от хотелите ми, "Петте крале" в Лос Анджелис, с приятелките си. Там се запознахме. Името ти е Марго Джонсън. Каза ми, че си сираче. Родителите ти са починали в катастрофа, когато си била на 16. Тази година постъпваш в колеж по медицина. Това е мечтата ти.

- Един момент, ти каза, че съм сирак. Тогава как ще имам толкова пари, че да си позволя колеж. И то по медицина?!

- Родителите ти са ти оставили всичко, което имат, а ти си отгледана от леля ти - Саманта.

    Нейтън ѝ каза това без изобщо да се беше консултирал със Саманта, тъй като знаеше, че тя със сигурност би направила това за Ема. Не че нямаше Нейтън да подсигури хора, които да наблюдават принцесата му, но му се искаше Саманта да е човекът, към който тя да се обръща когато има нужда от майчино присъствие.

    Да, беше изключително жестоко да използва амнезията ѝ и да я излъже толкова брутално. Да направи коренно различен човек от нея. Истината беше, че тя наистина мечтаеше да е лекар. Имаха планове с Антонио, но имайки предвид фамилията му, нямаше как да се получи. Но Нейтън реши да изпълни мечтата ѝ да е лекар и да е далеч от мафията. Беше се погрижил всички да мислят, че дъщерята на Капо е мъртва. Това беше възможност. Шанс, който Господ предоставя на Изи... тя имаше шанс да стане добра жена. А Нейтън мислеше до скоро да я насади да е лидер на картела. Даде си сметка, че изобщо не се е вслушвал в нея. Но съдбата си знае работата. Сега тя ще живее животът, за който винаги е мечтала. Да, щеше да му е трудно да свикне да не е постоянно около него, но си струваше, ако така ще е щастлива.

    Прегърна я за последно. Вече му липсваше, но се надяваше да не я види никога повече, защото ако я види това ще значи, че си е спомнила, а това ще сложи край на щастието ѝ.

    - Довиждане, скъпа. - каза и излезе с високо вдигната глава. Знаеше, че това беше правилното нещо. Тя не заслужаваше да плаща за неговите грехове.

    ....

    Обратно в апартамента, при Ема

    - Прибрах се. - каза.

    - Виждам. - отвърна тя. - Къде е Изи? - попита тя.

    Нейтън погледна в земята. Думите не искаха да напуснат устата му. Сякаш имаше буца в гърлото. Пое дъх, болезнен дъх.

    - Нейтън, къде е дъщеря ми?!

Той я прегърна. Знаеше, че имаше нужда от това. Вярваше, че е прочела отговора в очите му.

    - Не...- ревеше тя. Не, тя се дереше от рев, не просто ревеше.

    - Нова самоличност. Марго....името ѝ е Марго.

    - Не...не! - тя го удари. Болеше я и това беше напълно разбираемо. Него също го болеше, но отвътре. - Защо?! Защооо....

    - Ема, това е билет за живот извън картела. Тя не помни колко гаден е светът на мафията. Аз съм шибан мафиот, Кралят на кокаина... Ще съм ужасен баща ако ѝ го припомня. Виж, амнезията не е проклятие в нашия случай, Ема, тя е дар. Дъщеря ни най-после е свободна от клеймото на Гарсия.

    ...

    Тя не повярва на думите на мъжът пред нея, в началото. Беше ѝ странно познат, но си нямаше и на идея откъде. Беше оставил разни документи, включващи смъртните актове на родителите ѝ и писмото от колежа по медицина, което са ѝ изпратили в знак, че е приета. Беше се постарал. И не само беше приета, но когато се обади ѝ казаха, че цялото ѝ обучение е платено. За всички години, които ще прекара там. Повярва му, когато каза това за медицината, защото някак си отвътре чувстваше, че я влече.

    Смяташе, че този мъж ѝ помогна толкова много, като ѝ показа коя е, а тя дори не разбра името му. Трябваше да му благодаря.

    После една жена влезе в стаята ѝ.

    - Здравей, Марго. Аз съм Саманта.

    - Да, мъжът ми каза за теб. Аз съжалявам, но не си спомням никой от вас. Може ли ако го познаваш да му благодариш от мое име?

    - Името му е Нейтън Гарсия. Знаеш ли, през по-голямата част от живота си мислих, че е задник, но осъзнах че също така има и голямо сърце. Щеше да го обикнеш, ако го познаваше...