Stronger

6.

След 18 неприятни часа със самолет, той пристигна в Гуадалахара. Дом, сладък дом! Само където беше с 10 човека охрана и отделно двама снайперисти, които да му пазят гърба. Едва ли някой искаше да е на негово място точно в този момент.

Той предполагаше, че враговете му вече празнуват смъртта му. Едва ли щяха да се зарадват на новините, че беше още жив. Очакваше се да опитат да поправят това и той го знаеше.

....

Събра десетина от хората му в билярдната. Всички го гледаха учудено. Нейтън осъзна, че и те са си мислили, че е мъртъв. Това не беше случайно. Някой е искал всички да мислят, че е мъртъв. Или е предполагал, че ще е успял да го убие досега. Такива бяха ФБР - сметките им винаги са недовършени. Или поне Нейтън просто беше прекалено предвидлив.

Наясно беше, че един ги ръководи и, че не са всички виновни, но смяташе, че начинът за справяне с проблема беше да направи голям брой косвени жертви от тях, и по този начин да ги изплаши. Нейтън определено имаше повече ресурси, докато техните се изчерпваха. Трябваше да направи нещо грандиозно, за да сработи.

Планът беше да използва тактиката от Ню Йорк, която очевидно работеше.

- Слушайте. От вас искам да разпространите една конкретна информация и да се погрижите да стигне до всеки един мексиканец и колумбиец.

- Да, шефе. - кимна един.

- За всеки убит сержант давам 50 000 долара. За всеки лейтенант - 70 000 долара. За всеки капитан - 100 000. За всеки майор - 200 000. За всеки полковник - 500 000. А за всеки генерал - 1 000 000 долара. За доказателство искам да ми донесат значките им. Разнесете оръжия из гетата. Ясно ли е всичко?

Да, мерките му бяха доста крайни, но ФБР нямаше да разберат посланието му по друг начин. А и те започнаха да убива негови хора първи. Нейтън смяташе, че с този жест просто са си чакали ответната реакция. Да не говорим, че даже сложиха награда за главата на сина му. Не беше трудно да им върне жеста.

Във войните винаги печелеше страната с повече пари, а Нейтън Гарсия имаше шибано много долари! В един добър ден можеше да стигне до печалба от 60 млн. долара.
Нейтън отдавна никога не е правил това за пари, а защото нямаше избор. Както няма избор и сега.

- Да, шефе. - отговориха.

- Добре. Тръгвайте тогава.

И излязоха. Нейтън остана сам в билярдната. Посегна към бутилка арманяк от стената с алкохола. Наля си в чаша и отпи. Зачака търпеливо резултатите от решението си. Или по-точно последствията. Знаеше, че започва война, но дори не предполагаше срещу кого воюва все още.