Stronger

23.

Прибра се у дома. У дома. Усмихна се. Миришеше много вкусно. Емилия беше сготвила прочутото си "Пиле ала Аморе". Казва, че било любимото на баща ѝ, но той би ял всичко само и само да я зарадва. Не, че беше лошо де.

Беше точно 20:00. Масата беше сложена и всички седяха на нея и я чакаха.

Прикри усмивката си и се престори на ядосана.

- ЛЕОНАРДО! - извика. Отвътре така ѝ идваше да се изкикоти като им гледаше физиономийте, но реши да се въздържи с цел драма.

- Още не сме седнали и вече викаш! - оплака се той. Знаеше си, че му е липсвала!

Седна и го погледна сериозно.

- Ергенското ти парти ще бъде мое дело, ясно ли е? - нареди и пъхна парче пиле в устата си. - Освен това чух, че не струваш в лидерството. С радост ще си заема мястото на трона. Ти ще гледаш децата.

Когато каза това, Нейтън едва не се задави.

- Какво имаш в предвид, Изабела? - попита той объркано. На пръв поглед изглеждаше, че си е помислил, че е бременна.

- Чух че нямаш време за мама от картела. Джейс ми разказа всички клюки. О и мамо, тази Хейли е голяма пачавра. В добрия смисъл на думата де. Татко не би спал с нея. Иначе ще я удуша лично. Освен това тя харесва момичета.

"...и татко"добави тя на ум, но това беше напълно излишна подробност.

- Какви ги говориш? - още един объркан въпрос от страна на баща ѝ

- Видях я, че те гледа накриво още в болницата. Мисли си, че спиш с Хейли. - прошепна, така че само той да я чуе. Той кимна. - Остави. Сега като всичко е наред, както казах нямаш достатъчно време за мама от картела, така че възнамерявам да те заместя. Вече няма да си намираш работа.

- Из, тези неща не стават така. Колкото и да се правим, че всичко ни е наред, с баща ти ще се развеждаме. - съобщи Ема сериозно.

- Ще я видим тая работа. - каза Нейтън. - Виж, аз ще се разведа с теб, обещавам, но само ако приемеш да се оженим пак. В знак на ново начало. Знам че бях повече от задник последните не-знам-си-колко години, но аз те обичам повече от всичко. Макар и да не си личеше много. То се е видяло, че брака ни е тръгнал на зле, нека направим втори опит. Може пък да е по-успешен. Дай ми шанс да те имам пак, Ема? Моля те.

Ема се зясмя и, като че ли, пусна някоя друга щастлива сълза.

- Ако пак сгафиш, вече си хващам сърбина. Онзи от когато бяхме на екскурзия в Белград.

- Този нещастник... ако не беше ти, вече да съм го убил 24 пъти - по един за всеки час от денонощието. Как ти се сваляше, кучият му син!

- Не вярвам да ми е скучно с него. Изглеждаше забавен. - Ема не спираше да го дразни.

- Днес ще ти покажа пък Нейтън колко е забавен! - отвърна ѝ той.

Изглежда всичко си дойде по старо му, откакто Изабела се върна. Тя осъзна колко важна част е заемала в живота им. Чак не можеше да повярва.

- Хей, татко!

- А ти си уникална! В мига, в който се върна и всичко си дойде на мястото.

- Какво стана с Ник и момчетата?

- Мисля, че знаеш отговора.

- Направихме ти погребение, скъпа. Баща ти искаше да е сигурен, че всички ще се вържат на лъжата. - каза Ема.

- Беше много забавно. Имаше много храна. Знам, че си умираш да беше там! - включи се и Лео. Или по-скоро черния му хумор.

- Каквото и да говориш, нали знаеш, че ще те надживея? - отвърна Изабела гордо. - Както и да е, аз тръгвам. Отивам при момчетата. Погребението ми трябва да се полее. И не само то де. ИЗАБЕЛА СЕ ЗАВЪРНАА, КУЧКО!

....

Стоеше пред вратата на Ник. Потропа. Никой не отвори. После започна да звъна на пожар на звънеца.

- Маамка ви шибанааа! Чуххх! Идваам! - викаше, но тя продължаваше да звъни. Беше ужасно дразнещо действие и затова ѝ харесва! Освен това ѝ действаше анти-стресово.

Той отвори вратата, готов да изплюе поредната ругатня, когато дъхът му секна.

- Хей... - започна тя.