Stronger

19.

Той изобщо не ѝ обърна внимание. Отклони поглед и продължи с това, което правеше.

Тя отиде до него. Държеше да го предизвика.

- Стеф, какво търсиш тук? - попита безразлично. Тя го накара да я погледне в очите. Изражението му беше ледено. Тръпки я побиха. Никакво чувство не се четеше в тях.

- Нейтън? - възкликна тя потресено. Не познаваше този човек. Нямаше нищо общо със задника, който се занасяше с нея за удоволствие. Беше го виждала само веднъж. Когато се пошегува за бомбата, за да му го върне за охраната в болницата след катастрофата. Но даже и тогава не ѝ изглеждаше толкова суров.

- Чух за Из... - започна тя, колкото да тръгне отнякъде.

- Не заслужаваш да споменаваш името на нито един от семейството ми. Никой не го заслужава. - изплю той.

- Знам, че е жива. - довърши въпреки всичко тя. Единствения начин да предизвика реакция, според нея, беше да го ядоса истински.

- Защо не спреш с театъра 'пука ми' и не преминеш на това защо наистина си дошла. Наистина мразя празните приказки.

Осъзна, че нямаше начин да подлъже този Нейтън. Погледна стреснато. Надяваше се това да го размекне.

- Спокойно, хлапе! - засмя се той. Тя си отдъхна, че само се е преструвал.

- Изкара ми акъла, задник такъв! - удари го по гърдите. Даже и не трепна, което я учуди, защото смяташе, че има доста як замах.

- Повечето хора ме търсят само когато им потрябвам. Бива ме с услугите. - той тръгна нанякъде и я погледна в стил 'да се разходим'. - Няма да се учудя ако и при теб ситуацията е такава. - повдигна рамене той. - Кажи си го, кой искаш да учистя?

Тя се засмя.

'Самоубий се.' намеси се подсъзнанието ѝ иронично.

- Ако исках някой мъртъв, той вече щеше да е. Познаваш ме.

- Тогава?

- Как така си 100 процента сигурен, че съм тук за услуга?!

- А не си ли? - повдигна вежда учудено и се усмихна. Иронично е как след толкова години все още жените се разтапяха от тази усмивка, но Стеф все още не я докосваше. Или поне не много.

- Неп. Искаше ми се да се видя с жена ти.

- Защото? - усмивката му изчезна и изражението му пак се вкамени.

- Не знаех, че не може.

- Защо точно сега? - погледна по-топло. Този човек беше като ураган!

Удари на камък. Трябваше бързо да измисли нещо да го излъже, но какво? При всяка дума, която изричаше, имаше чувството, че той знаеше, че го лъже, но чакаше да си признае, мръсникът. И това чувство я побъркваше.

- Ами просто така. - вдигна рамене и се усмихна.

- Не може. - отряза я той.

- Какво!? Защо...

- Не и сега. Ще я видиш другата седмица.

Можеше само да гадае защо ѝ отговори по този начин. Изникна ѝ и мисълта, че тя може да го е напуснала, за което би я подкрепила, честно казано.

....

Даниел паркира на паркинга на хотела, а от там се виждаше градина. Марго я намираше за странно позната, имайки на предвид, че никога не беше идвала в Мексико. Или поне така си мислеше. Там видя Нейтън. Изскочи от колата и тръгна към него. Искаше да го пита толкова много неща, защото се надяваше да знае отговорите, но като си знаеше късмета, смяташе, че сигурно ще изчезне преди да го пита дори и един въпрос.

- МАРГО! Марго, чакай! - викаше Даниел изплашено.

Тя не го отрази, защото видя, че една жена извади пистолет и го насочи към Нейтън. Той беше в гръб и говореше, затова не я забеляза. Марго почувства естествен рефлекс да го защити. Не знаеше защо обаче. Без да се замисли взе пистолета на Даниел и стреля по нея. Даже не се и зачуди защо Даниел имаше пистолет. Просто се огледа, забеляза го и действа. Тези инстинкти ѝ бяха чужди. Откъде ги имаше?

Жената се преви от болка и извика. Оръжието ѝ падна на метър от нея. Марго се затича натам, за да го вземе, но тя беше по-бърза. Въпреки, че я хвана, тя успя да стреля по баща ѝ.

Чакай малко! Баща ѝ!? О Боже мой! Това беше баща ѝ! Тя се опита да нарани баща ѝ! Изпълнихсе с ярост. Хвърли ѝ се и започна да нанася удари един след друг. После спомените започнаха да нахлуват в главата ѝ.

Залитна. След това изгуби съзнание.