Stronger

11.

Гледната точка на Нейтън

Влязох през вратата за n-ти път днес. Време е да съм безчувствен кучи син.

- Да не забрави някоя заплаха случайно?! - сопна ми се Саманта.

- Приключих с теб за днес, сладка. - усмихнах се самодоволно. - Но не и с теб, Лис. Знаеш ли, много мислих. И стигнах до извода, че ще дойда с теб.

- Така без нищо?! - тя се засмя истерично.

- Искам да постъпя правилно, знаеш.

- Ако не звучеше толкова самонадеяно, можеше и да се вържа.

Имам идея как да я убедя. Малко ще нарани Ема, но така ще я държа настрана. С един куршум - два заека.

Приближих се до Лиса. Колкото се отнася до любовта ми - тя седи на дивана и ме гледа с подпухнали от сълзи очи. Не искам да ѝ причинявам всичко това, но ако имаше друг начин нямаше дори да се поколебая дали да го правя.

За момент бях готов да захвърля целия шибан план, като я видях такава, но си възвърнах леденото изражение. Това ме връща в годините преди нея. Бях безчувствен социопат. Не изпитвах нищо друго освен гняв. 27/7.

Опрях Лиса в стената и погледнах в очите ѝ. Все още имах този ефект върху нея. По принцип не бих се възползвал от чувствата на жена, но сега това са наложителни мерки, които трябва да се вземат.

Обхванах лицето ѝ с ръце. Тя не мърдаше. Надявах се да ми сложи белезници или поне да ме удари. Мамка му, Лиса, защо не ме мразиш?!

Залепих устните си за нейните. Тя ми даде вход и вкарах езика си. Отвърна на целувката ми. Придърпа ме към себе си. Ето ги и тях - белезниците. Усетих хладнината им на китките си. Ръцете ми бяха зад гърба, но Лиса не ме избута. Вместо това задълбочаваше целувката. Защо го прави?! Вече си свърши задачата, защо продължава?

- Ще тръгваме ли? - попитах с широка доволна усмивка, когато се отдръпнах от нея. Постигнах своето, а именно билет към затвора.

- Майната ти! - извика и ме забута навън. Засмях се сухо. Хвърлих последен поглед на моята красавица. Болката в очите ѝ ме прониза директно в сърцето. Но трябваше да постъпя така...така единствено мога да я защитя от упоритостта ѝ.

Слязохме по стълбите и се качихме в колата на Лиса.

- Без патрулка?! Без парад за заключването ми?! Разочарован съм. - възкликнах със сарказъм. Качихме се в колата ѝ.