Stronger

5.

Нейтън застана на точно определеното място по телефона. Загледа се в ябълките - все едно беше дошъл да пазарува.

Саманта също дойде. От другия край на улицата изпълни заръката му. Сега оставаше да изчакат очакваната реакция.

След около 15 минути се пръкна една бронирана патрулка. Нейтън беше изненадан, че е само една.

Трима полицаи излязоха от нея и се заоглеждаха. Бяха двама мъже и една жена.

Но фактът, че са тук доказва, че малката теория на Нейтън беше напълно вярна. Осъзна, че те бяха идиотите, отговорни за наградата за главата на Леонардо и делата на Мейсън. Принудили са го да го направи.

Те тръгнаха към него, зареждайки пистолетите си. Нейтън стоеше с гръб към тях. Жената го приближи. Той се обърна.

- Здравей, сладка. Не вярвам да си дошла само да си поговорим? - каза той, преди да я придърпа с гръб към него и да опре пистолет в главата ѝ. - Слушайте ме, идиоти! И ме слушайте много внимателно! - извика. Полицайката се утрепери. Личеше си, че е от новите. Този момент го препрати за кратко към първата му среща с Лиса. Усети, и че не са очаквали, че е капан. Това беше добра новина. - Знам, че няма да се откажете от заловяването ми. Но аз пък си намерих хоби за през това време. Оценявам действията ви към децата ми на стойност избиването ви. Ще ви накарам да се откажете!

Той дръпна спусъка. Саманта изпищя, което не беше ново. Другите двама насочиха револверите си към Нейтън. Той се засмя истерично.

- ДАВАМ 1 МИЛИОН ДОЛАРА НА ТОЗИ, КОЙТО ИМ ВИДИ СМЕТКАТА! - извика Гарсия. Няколко минути по-късно двамата паднаха мъртви. Парите все още струваха повече от човешкия живот за някои хора. Колкото и да беше неморално, беше полезно оръжие

Той написа чек за 1 милион долара и го връчи на този, който беше свършил мръсната работа.

- Ще те откарам. - каза той на Саманта.

- Не ме доближавай! Ти...ти...ти ги уби! - извика ужасено. Не беше виждала такава грозна картина преди, освен по филмите.

- Те почти убиха дъщеря ми! В най-добрият случай, ще ги убия. Или... - хрумна му добра идея. Нямаше да има нужда да си цапа ръцете. Щеше да повтори упражнението от преди малко. Но по-глобално. - Качвай се, Саманта. - тя го направи. Все още ронеше безмислени за Нейтън сълзи.