Stronger

25.

   В интерес на истината, в мига, в който Изабела се прибра, наистина всичко си дойде на мястото. Сякаш нищо не се беше случвало. Нещо пречеше на Нейтън обаче да се зарадва. Мексико не е това, което беше. Като я нямаше беше спокоен, че е в безопасност, но сега - когато се прибра, вече не беше сигурен.

- Какво те тревожи? - попита Ема и седна до него на спалнята. Прегърна го и отпусна глава на рамото му. Нейтън си даваше сметка, че имаше невероятна жена.

- Нищо. - усмихна ѝ се той и постави целувка на челото ѝ.

- Не е нищо. Нейтън, говори с мен. Моля те! Искам да знам какво се случва в главата ти. Не ме превръщай в непознат!

- Изабела просто избра най-неподходящият момент да се завърне. - отвърна той честно. - Целият картел е тук. Враговете ни са ни под носовете. Буквално ще вечерям с тях утре! Като разберат, че Изабела е жива, а това ще стане, повярвай ми, ще я използват като моя слабост. Ще я убият, ако не я пазя. Трудно е да пазиш човек, който никога не слуша какво му се казва. Знаеш какъв инат е. Преди да дойде бях 'леденият крал', както ме нарича Камила. Нямах слабости, или поне такава репутация си бях изградил. Всички бяхте добре.

- Ще се справим. Ще се справиш. И през това ще минем. - тя започна да откопчава ризата му. Той я избута.

- Не съм в настроение.

- Нейтън да не е в настроение за секс?! Нейтън, да не си станал гей?! Започваш много сериозно да ме притесняваш.

"Гей ли?!" Той едвам се сдържа да не се изсмее. Обожаваше тази жена. Факта, че все още носеше тази нейна невинност в себе си, в която се беше влюбил, го правеше безкрайно щастлив.

- Не, bonita. Просто не искам да те боли. Забравил съм какво е да си нежен. - заигра се с кичур от косата ѝ, докато шепнеше върху устните ѝ. Кожата ѝ настръхна, пулсът ѝ се ускори, дишането ѝ се забърза... Определено усети, че ѝ е липсвал.

- Нямам против. - поклати глава и си свали роклята. Нейтън още смяташе, че Ема изглеждаше невероятно. Още беше луд по нея. Зениците ѝ се разшириха от желанието. Прехапа устна.

- Само аз ще хапя тази устна. Ясно ли е? - попита, а тя кимна. Тя се надигна да го целуне, но той се дръпна. - Какви своеволия си позволявате вие, госпожице? - прошепна, бутайки я на спалнята. Свали ризата си и откопча ципа. Тя гледаше с нетърпение. Палавото му момиче не се беше изгубило с годините. Подпря се на длани над нея.