Stronger

20.

   - Не и сега. Ще я видиш другата седмица. - отвърна Нейтън. Освен това Ема не беше в Мексико. Той не беше идиот да събере целия картел и тя да е в същата държава! Беше я изпратил в Аликанте със Сандра. Там беше спокойно и можеше да е сигурен, че ще са в безопасност. Сандра и Леонардо тъкмо се бяха сгодили. Нейтън не може да си обясни защо чакаха цели 7 години, но това си беше тяхна работа. Говорейки за отношения, той и Ема бяха в предразводно положение. Камила твърдеше, че след заминаването на Изабела Нейтън се е превърнал в копие на Хавиер.

Ретроспекция от разговора ни миналата седмица:

- Ема спи ли? - попита той, влизайки на пръсти. Беше някъде 3 през нощта. С Елият бяха обсъждали досега възможно най-благоприятния начин да се справят със ситуацията в Йорк.

Камила му хвърли поглед в стил 'ще те удуша'. Понякога си мислеше, че обича Ема повече от собствения си брат.

- Ще те попитам нещо. Колко дни от седмицата си си вкъщи?! - тя много добре знаеше. Опитваше се да му намекне нещо с този въпрос, което той отлично знаеше.

- Вече сме водили този разговор. - въздъхна, сипвайки си уиски в чаша.

- И ще го водим пак, щом явно досега нищо не ти е влязло в главата. - той извъртя очи. - Нейтън, превърнал си картела в единственото си занимание! Прибираш се най-много веднъж седмично и то, за да се наспиш. А ако се засечете с Ема, само се карате или изобщо не ѝ обръщаш внимание.

- Имам много проблеми. И врагове. Ема може да почака, но те не могат.

- Осъзнаваш, че няма да те чака вечно, нали? - каза и го замери с листове печатно изписана хартия. - Изморен съм. Какво е това?

- Документи за развод.

Когато чу тези думи се вцепени. Залитна. Да, осъзнаваше, че се държи като задник, но чак развод?! Дойде му в повече. Той я обичаше повече от всичко, макар и в последно време да не си личеше много.

- Станал си кошмарен. С теб не може да се говори. По-зле си от баща ни в най-лошите му дни. Колкото и работа да имаше, той винаги намираше време за вечеря с нас. Ами ти? Ема се моли всеки ден да си жив и да се прибереш. Даже не ѝ се обаждаш. Колкото до Леонардо - сгоди се. Но ти дори не разбра! Защо?! Защото си напълно погълнат от шибания картел! Кое не ти стига?! Власт ли нямаш?! О, а може би пари?!

- Камила...

- Не, няма да те слушам! Този път наистина прееба всичко! Не слушаш никого. Ще дойде момент, в който ще останеш напълно сам. Защо? Защото няма да е останал човек, който да не си пренебрегнал заради картела. Ако мама знаеше в какъв си се превърнал, щеше да...

- Не намесвай мама! Майка ми е мъртва от 8 шибани години заради мен! Смяташ ли, че има накъде да я разочаровам повече?

- Тя вярваше в теб. Знаеше, че не си като татко, заради това тук...- тя посочи мястото на гърдите му, където трябваше да има сърце. - Като гледам там не е останало нищо. - и си тръгна. Той знаеше, че е права, но животът наистина променяше хората.

Той скъса документите. Майната им! Майната му на всичко!

Край на ретроспекцията

Обикновено след такъв разговор хората си вземат поука. А Нейтън? Е Нейтън се затрупа с още повече работа. Очевидно.

Обратно в реалността. Стеф извади пистолет. Той не я видя, но я усети. Дишането ѝ се учести, стойката ѝ се стегна... Замисли се, дали пък да не ѝ позволи да го убие? Едва ли беше готова за последствията, обаче. Той се обърна и видя нещото, което най-малко очакваше.

Изабела. Тя взе пистолета на Даниел и стреля по Стеф. Втурна се да вземе оръжието на Стеф, но беше късно, защото тя вече беше стреляла. На Нейтън му беше омръзнало да стрелят постоянно и непрекъснато по него и той все да оцелява. Беше изморен от живота вече, честно казано.

После се замисли. Какво правеше дъщеря му  с Даниел?!

Той се затича към нея. Нейтън предположи, че е осъзнал, че е пътник по изражението на лицето му. Изглежда не искаше и тя да го отнесе. Само ако знаеше, обаче...

- МАРГО! Марго, чакай! - викаше Даниел изплашено.

После го връхлетя. Изабела стреля по Стеф заради него?! Защо би го направила? Тя беше лекар. Те спасяват животи, а не ги отнемат. Надяваше се да не си е спомнила нещо. Животът беше станал още по-опасен и от преди. Не я искаше тук.

Другото, което не му даваше мира е 'Защо, по дяволите, беше в една кола с Даниел?! Не го беше карал да я води тук или нещо подобно.

Изабела изгуби съзнание.