Stronger

26.

   - Какво?! Един момент....да видим дали съм разбрала правилно. Казваш ми, че няма да се оженим утре заради някакъв си Лучесе?! Ще го убия!!!!! - извика Изабела. Изглеждаше меко казано неуравновесена.

  "Умна е и ще разбере друг път!" засмя се Джейс на думите на Гарсия.

- Скъпа, чакай! Пак ли трябва да ти обяснявам защо я отлагаме? Те са цяла фамилия!

- Не, ще ме амбицираш още повече. Този Лучесе достатъчно ме агресира и без да слушам повече за него! - извика и тръгна към залата, в която се намираше срещата. Джейс застана на вратата.

-Не прави глупости, Из...- опита.

- Джейс, съветвам те да се разкараш от пътя ми.

- Но, бебчо, сватбата няма да избяга. Ще се оженим. Няколко седмици от значение ли са?

- От огромно! Ще пукна ако не е утре! Ще откача. Ясна ли бях?

Прогаряше дупки през него с погледа си.

Той кимна уплашено. Осъзна, че беше неспособен да се бори с ината на тази огнена жена. Този поглед го беше наследила от баща си. Джейс го беше забелязал и у него. . От нищо друго не го беше страх толкова, колкото от гнева на тези двамата.

- Сега би ли се дръпнал?

- Сега вече баща ти ще ме убие. Предчувствам го. - той прие реалността. Помести се, а тя връхлетя вътре с гръм и трясък.

- Опитах да я спра....- каза Джейс, когато Нейтън му хвърли гневен поглед.

- Марго, излез, моля те. - каза той. Опита да не я намесва. Лучесе е последният, който трябваше да разбере, че Изабела е жива. Той беше най-големият им враг в момента. Тя просто не мислеше за последствия. Просто искаше веднага да получи своето.

Тя само се ядоса още повече, но въпреки това си залепи уверено изражение на лицето и самодоволна усмивка. Седна на масата.

- Здравейте, господин Лучесе. Аз съм Изабела Гарсия. За мен е чест да се запознаем. - започна, напълно наясно, че е на път да изкара Нейтън извън нерви, но искаше да му покаже, че след като иска дъщеря му да бъде лидер, ще бъде такъв. - Имам усещането, че с вас ще си допаднем. Харесвате ми.

- Изабела, какво правиш? - попита Нейтън, гледайки я в стил 'мъртва си след като излезем от тази стая'.

- Работя, татко. И така, господин Лучесе. Аз като бъдещ лидер на картела, искам да познавам всичките ни бизнес партньори. И макар и с вас още да не сме такива, все още, знам че можем да се договорим. - говореше, пробутвайки му най-широката си усмивка.