Stronger

24.

- Не е възможно. Тя умря преди 7 години. Върви си. - каза сякаш повече на себе си и тръгна да затваря вратата. Изабела я спря с крак и го избута.

- Ник, ти много добре знаеш чия дъщеря съм. Всичко е възможно. Моля те, нека вляза и ще ти обясня всичко?

Той се отдръпна бавно и тя влезна.

- Обади се на Крис, Боби и Майк. Дължа обяснение и на тях.

- Не съм сигурен, че ще искат да те чуят, Изабела. Ти буквално забрави за нас за 7 години! ПОМИСЛИХМЕ СИ НАЙ-ЛОШОТО! След което баща ти ни го потвърди и те погребахме. Но явно всичко е било лъжа. Нямаш място сред нас!

- Прав си. Аз ЗАБРАВИХ за вас. И за всеки, когото някога съм познавала. Дори не знаех коя съм! Баща ми ме излъга, че съм някаква си Марго от някъде си. Разбираш ли какво ти казвам?! 7 години живях живота на друг човек, а даже и не подозирах! Бях с амнезия! Не мога да повярвам, че сте си помислили, че бих духнала просто така! Без дори да се обадя?!

Ник гледаше вцепенено за около минута, след което гневна гримаса замени обърканата. Той сви юмруци. Изабела се чудеше защо се ядосваше на нея, при положение, че тя не беше виновна в случа.

- Този път ще го убия! - извика и хукна нанякъде. Отне ѝ време да осъзнае, че е говорил за Нейтън.

- По дяволите! - изпсува. Та той реално щеше да се самоубие ако не го спре! Докато го настигне вече беше тръгнал с колата си. Тя се качи на своята, но той беше прекалено бърз. Определно не беше виждала тази кола.

След няколко минути той спря пред имението им и изфуча от колата. Изабела направи същото по възможно най-бързия начин, но осъзна, че е закъсняла. Десетима от хората на Нейтън насочваха пистолетите си към Ник, а той беше невъоръжен.

- АЗ Я ПОГРЕБАХ! - викаше. - Все още не съм я преживял! Осъзнаваш ли какво причини шибаната ти лъжа!? Не ме интересува кой си! Изабела ми беше като сестра, мамка му!

- Никалъс... не си тормози главата с неща, които не разбираш. Няма да се обяснявам точно на теб. Свалете оръжията. На теб може да не ти пука кой съм, но аз отлично знам ти кой си. Познавам много хора, на които държиш. Ако не искаш да започна да ги отстранявам един по един, ще покажеш уважение на своя Капо. Нали?

- Татко! Достатъчно! Той просто е наранен! - намеси се Изабела.

- Ами да го освободя от мъките му тогава? Искаш ли, Никалъс?