8.

888 51 12
                                    

Как изглеждат нещата от гледната точка на Лиса

Не повярвах когато полковник Горбачов се опитваше да ме убеди, че Нейтън е чудовище. Нещо повече - изсмях му се насреща. Но той имаше достъп до архива на ФБР. Аз нямах такъв достъп. Извади ми бланки за всички убийства, които са извършени от или по нареждането на Нейтън. Бяха повече отколкото можех да понеса. Но незнайно защо всички случаи бяха затворени. Полковника е сигурен, че Нейтън има някой човек вътре, който да го прикрива. Трябва да е някой на висока позиция, щом е прикрил толкова много случаи.

Знаех, че Нейтън не е светец, но дори не предполагах докъде се разпростират делата му. Първите данни за него, които са записани в архива, датират от когато е бил на 14 години?! 14?! Вярно е, че са дребни провинения от сорта на употреба на марихуана преди пълнолетие, управляване на МПС без удостоверение за управление на МПС (книжка) и участване в нелегални улични гонки, но фактът че ги има говори сам по себе си. Първото му убийство е било на 16 според данните, а представяте ли си до 45?! А да не говорим за жертвите, които са намерени след години измъчване или там каквото правят. Обезобразени трупове както на безследно изчезнали престъпници, така и на 'нормални' хора. Всеки пресякъл пътя на Гарсия изгаря! Всичко това ме шокира. Досието му няма край. Нищо общо с това, до което имах аз достъп. Но мамка му, той не прилича на убиец.

Отне ми време да обмисля нещата и в крайна сметка стигнах до извода, че не искам сестра си и племенниците си да имат какъвто и да е контакт с него. Знам, че Ема няма да го напусне доброволно и затова трябваше да измисля план. Ако го арестувам никога няма да напусне килията си, което ми се вижда най-безопасно за всички. Част от мен не иска да го прави, но другата част, тази която иска да постъпи правилно, е много по-голяма. Ако си бях свършила работата като хората, когато за първи път го срещнах в Петте крале, нямаше сестра ми за се влюби в него и нямаше да трябва да ѝ причинявам всичко това.

Вярно е, че исках Мейсън да простреля Изи, но не и тя да пострада сериозно. Освен това не му бях казвала да се самоубива. Той явно е бил прекалено изплашен от последствията, което е напълно разбираемо. Аз самата също се притеснявах, че ще разбере. И да, това трябваше да се случи, за да го отслабя психически и да го разсея (и да може тя да е далеч от Мексико и в безопасност). А наградата за главата на Леонардо беше с цел да върна Нейтън в Мексико, защото според шибания закон щом той извършва престъпленията си там, нямам право да го арестувам другаде. Без заповед от Интерпол, а за такава се чака с месеци, даже години. Аз исках да действам сега. Не можех да трая мисълта, че сестра ми заспива и се събужда до убиец, нито секунда повече!

StrongerWhere stories live. Discover now