Broken

• 6 •

Вероника тършуваше бързо из шкафовете, пълни с документи, докато Майкъл си взимаше душ в другия край на апартамента. Този път трябваше да намери нещо! Надали скоро щеше да ѝ се отдаде такава възможност. Но ако допуснеше някаква грешка, това щеше да е краят. Ако точно в този момент, Майкъл влезеше в стаята, всичко щеше да приключи. Новата ѝ самоличност, времето и старанието, което бе отделила за да стане отново част от неговия живот, всичко щеше да приключи. Но по-важното - нямаше да може да го измъкне от кашата, в която се беше забъркал.
Заради това Вероника преглеждаше документите му бързо, слагаше ги отново по местата им и се опитваше нарастващото напрежение да не я забави.
Веднага след като излезе от банята бе вързала дългата си черна коса на хлабав кок. Не можеше да си позволи кичурите коса да ѝ пречат, а още повече да намокрят листовете хартия, които тя преглеждаше в момента. Дори и само една капка по тях щеше да я разкрие.
Най-трудно ѝ бе да овладее параноичното чувство, че всеки момент Майкъл ще отвори вратата. Все пак бе влязал под душа преди пет минути, най-вероятно щеше да се забави още толкова.
Но най-лошо от всички неща беше факта, че не намираше нищо по-интригуващо сред купищата документи. А времето ѝ намаляваше! И не ставаше въпрос само за тези пет минути, в които можеше да тършува, докато Майкъл бе още в банята. Бе прекарала цяла година под чужда самоличност, преструвайки се на ламтяща за пари курва. За тази една година не успя да намери нищо, което господин Джоунс може да използва срещу Филип Шийн, нито пък успя да се сближи с Майкъл. Бе успяла само да разбере в какъв задник се бе превърнал. Надяваше се, че се държи по този начин с нея, просто защото не я бе разпознал. В началото бе обидена от този факт, но нямаше защо да го вини, все пак бяха минали цели четиринадесет години, а когато за последно се видяха, бяха просто едни недоразвити тинейджъри. А сега вече бяха възрастни.
Искаше ѝ се да се върне в миналото и да живее вечно в него. Предпочиташе по детски наивната им любов тогава, отколкото отвратителната им афера в момента.
Не откриеше ли нещо сред вещите му, щеше да смени стратегията си, щеше да му разкрие цялата истина. Знаеше, че той ще избере нея. Все пак, навремето бе разменил свободата си заради нея. Сега беше неин ред да го освободи от оковите, които предостатъчно бе влачил.

Преди година, когато се опита да се приближи до живота му като Вероника, знаеше, че той вече не е напълно същия Майкъл, който познаваше преди. Все пак беше станал мъж. А любовта на мъжете минаваше през леглото. Точно и заради това бе решила чрез тялото си отново да завладее ума му.
Беше се преместила в апартамента, отсреща на неговия. Пренасяше се точно в деня, в който той беше почивка. И точно в този ден се срещнаха отново, след цели четиринадесет години раздяла. Но Майкъл не бе разпознал момичето пред него. Все пак тя се бе изменила, преминавайки напълно през пубертета, а и бе боядисала русата си коса в черно. Но честно казано и тя едвам го позна. Черната му коса не беше вече рошава и дълга до ушите, а доста късо подстригана. Лицето му вече не притежаваше онази свежа руменина, която имаше преди, а беше бледо и някак си изпито. Тъмно кафявите му очи не бяха вече весели и закачливи, а по-скоро уморени, за което допринасяха и тъмните торбички под тях. Вероника би сравнила сегашната му външност единствено и само със счетоводител работохолик. Не че имаше нещо против счетоводителите или пък работохолиците, просто всичките филми, които бе изгледала, я караха да си ги представя като отегчени и уморени от живота хора. А Майкъл доста добре се вписваше в това описание.
Но нещото, което накара мисълта, че той вече беше съвсем различен човек, да мине през главата ѝ, бе неговия поглед. Още щом я видя той я отгледа със студен и оценяващ поглед сякаш тя беше покупка, която той пресмяташе дали си струва да купи. Вероника знаеше, че по принцип той е резервиран към непознати, а и не би се почувствала по-добре, ако той бе от типа, който се сближава и влюбва във всеки срещнат, но отвратителното му поведение към нея само показваше някои кофти черти на характера му.
Преди година си бе казала, че е нормално той да се държи по този начин отначало и се успокояваше с мисълта, че всичко ще се подобри с времето и те отново ще си станат близки, че тя ще има възможността да му разкаже всичко. А сега, една година по-късно, се проклинаше заради това, че се бе заблуждавала по този начин. Нищо не вървеше по начина, по който си го бе представяла, а това още повече я напрягаше. Единственото, което бе постигнала за цяла година, бе да намачка чаршафите му безброй пъти и след това да се чувства като боклук.
В действителност, те се ,,срещаха" едва от осем месеца. През първите четири от годината, Вероника се опитваше да флиртува с Майкъл, но той не я отразяваше кой знае колко, защото я смяташе за доста жалка. В неговите очи тя беше поредната муха, привлечена от парите му. Но пък доста настоятелна муха.
Все пак, въпреки първоначалния си неприязън към нея, Майкъл Кийт реши да се позабавлява с нея. И така, един ден, четири месеца, след като Вероника се бе настанила в отсрещния апартамент, Майкъл почука на вратата ѝ, и когато тя отвори, той я попита: