Broken

• 20 •

_______________________
14 години по-рано
_______________________

Лора Томас влезе в малката и тъмна кухничка с надеждата, че шестгодишния ѝ син няма да чуе телефонния разговор, който трябваше да проведе.
Пъстрите ѝ очи бяха изгубили блясъка си заради неспирните тревоги, през които трябваше да премине през последните три дни. Нежната ѝ и дълга кестенява коса беше също толкова изтощена, колкото и самата Лора. Лицето ѝ бе изгубило здравословния си тен, защото не бе яла от два дни. Устните и кожичките около ноктите ѝ бяха изгризани до кръв, защото чрез тях младата жена се опитваше да се успокои. Никога не си бе представяла, че ще се бори с такива премеждия.

Нямаше абсолютно никакви пари, след като Уилиям беше отпрашил нанякъде с всичките им спестявания.
И сякаш банките само бяха чакали той да си тръгне за да ѝ напомнят за кредитите ѝ. Кредити, които бе теглила заради него.

Опита се да се успокои. Трябваше да преглътне гордостта си и да звънне на Сузана.
Въпреки че двете бяха големи приятелки, Лора все пак се чувстваше ужасно да я моли за пари.
Никога не го бе правила. Как щеше да го направи сега?

Стресна се, когато изведнъж вратата на кухнята се открехна леко.
През отвореното пространство се показа малката главичка на единственото ѝ дете.

- Мамо, какво правиш? - любопитно попита малчугана докато шаваше с очички по кухнята в търсене на нещо сладичко.

Лора се приближи до него и го прегърна силно.
Имаше огромен късмет да има толкова хубав и послушен син. Всичките ѝ съседки и приятелки не спираха да ѝ казват колко наподобява порцеланова кукла и как един ден ще стане голям красавец.
С големите си и ярко зелени очи, с малкото си чипо носле, с мекото и нежно личице и пухкавите тъмни коси, сина ѝ беше нейното най-скъпоценно бижу.
Но и да не беше очарователен, тя пак щеше да го обича с цялото си сърце, все пак беше нейното малко слънце.
Нейният малък Юли.

Тя се зареди с достатъчно сила и кураж от прегръдката му и го изпрати в малката спалня, където включи телевизора на някаква детска програма за да може той да гледа нещо, докато тя говори по телефона.

Когато отново влезе в кухнята, заключи вратата.
Преди да е изгубила решителността си, изкара сивия си телефон и занатиска миниатюрните копчета.
Набра номера на Сузана и зачака.