Broken

• 38 •

Тъмнина.
Това беше единственото нещо, което виждаше заради тъмния плат, стегнато завързан около очите му.
Засъхнала пот и кръв - само това можеше да улови обонянието му.
Болка - това беше нещото, което чувстваше най-силно в момента.

По бузите му бяха останали следи от изсъхнали сълзи.
Езикът му беше в некомфортна позиция заради гнусния набутан парцал в устата му, върху която имаше два слоя тиксо, които обхващаха и долната част на лицето му.
Не беше сигурен дали е точно качулка или пък някакъв чувал, но знаеше, че има нещо на главата му, което стигаше чак до врата му, където бе пристегнато с колан или въже.
Ръцете и краката му бяха приковани чрез множество усукани в едно въжета за металната тръба зад него, която минаваше от пода към тавана на помещението.
Не можеше нито да се изправи, нито дори и да седне като хората.
Можеше или само да стои и с двата крака на колене, или да лежи на една страна на студения мръсен под.

Тео вече нямаше абсолютно никаква енергия, така че туловището му беше проснато безпомощно на земята.

Беше дехидратиран.
Беше гладен.
Беше мръсен и оставен да се въргаля в собствената си урина.
Цялото му тяло беше сковано заради неудобната поза, в която бе застанал и която го караше да се изкривява по доста неестествен начин.

Беше измръзнал.
Тениската, която беше единственото нещо по него, представляваше просто един раздърпан парцал, който нито го топлеше по някакъв начин, нито пък прикриваше плътта му.
Докато се опитваше да не губи психиката си, като мисли за някакви тривиални неща, за някакви невъзможни сценарии и случки от миналото, си бе спомнил, макар че не беше напълно сигурен, че тази тениска му я бе купила Кристина.

Заради парцала, набутан в устата му, тиксото и нещото, покриващо главата му, имаше чувството, че се задушава, че въздуха му не стига.
Най-ужасно беше, когато заради плача му носа му се запуши. Първият път, когато това му се случи, си помисли, че ще умре, но желанието му за живот издуха навреме сополите навън.

Цялото тяло го болеше, най-вече долната част.
По ключиците, гърдите и корема му имаше рани и белези.
Бедрата му бяха зачервени и протрити.

Сърбеше го гърба, а дори не можеше да се почеше като хората.

Нямаше си и на представа от колко време беше в това помещение.
Струваше му се цяла вечност, но си имаше едно на ум, че може би дори не бе минал и ден.
Не, всъщност бе минал ден, поне в това бе напълно сигурен.
Може би би предположил, че е тук от около два-три дни заради неприятната миризма, която усещаше от собственото си тяло.
Айзък си бе направил труда само един път да го залее със студена вода и нищо повече.