Broken

• 18 •

- Горе-долу колко време ще се бавиш? - запита го с любопитство Алекса, докато го наблюдаваше как си обува обувките.

Юли се замисли за секунда и след това ѝ отвърна:

- Може би около 20 минути.

- Да не забравиш касовата бележка! - предупреди го тя. - Ще искам да видя цената на всичко за да ти дам пари.

- Не е нужно!

- Не искам ти да плащаш за храната, която аз ям! - намуси му ся тя. Беше под нейното достойнство някой друг да плаща за нея.

- Добре, добре. - предаде се Юли. Отвори вратата на апартамента си, но преди да излезе се спря и я погледна. - Заключи вратата два пъти, след като изляза и не отваряй на никой друг, освен на мен!

Алекса му кимна и го изпрати.

Юли не искаше тя да отиде заедно с него на пазар поради простата причина, че смяташе, че преследвача не трябва да я вижда, та нали всички казват - далече от очите, далече от сърцето. Макар, че идеята да я барикадира в апартамента си не беше от най-добрите, все пак му се стори уместна.

За самата Алекса варианта Юли да я остави сама беше повече от перфектен.
Чрез снимките, които преследвача ѝ бе оставил пред вратата предния ден, Алекса осъзна, че той е много по-смел и опасен, отколкото си мислеше.

Притесняваше я мисълта, че ако остане твърде много време само с Юли, този мъж наистина ще се откаже. А ако това се случеше, всичките ѝ усилия щяха да са напразни.
Но съществуваше и друго стечение на събитията, което я притесняваше много повече. Можеше преследвача ѝ да спре с действията си за известно време, Юли да си помисли, че всичко е приключило и да я върне в апартамента ѝ, и когато това стане, извратеняка да я хване сама.
Ако това се случеше, не само, че щеше да преживее нещо ужасно, ами и Юли нямаше да може да я спаси. А частта с нейното спасяване беше ключова за плана ѝ.

Няколко минути след като Юли излезе, тя отключи входната врата и даже я остави леко отворена.
Сега ѝ оставаше само да чака.

Огледа за пореден път апартамента на Юли.
Нямаше коридор. Когато отвориш входната врата, влизаш направо в просторната всекидневна. Имаше само едно малко пространство около вратата, което беше с едно стъпало по-ниско от пода на всекидневната и служеше като антре.
Нямаше нищо отличително в обзавеждането, ако не знаеше, не би предположила, че апартамента е негов. Беше някак твърде чист и подреден. А подреден не се свързваше много с личността на Юли.