Broken

• 14 •

През първите седем години от живота си Тео бе израстнал с мисълта, че няма баща.
Все пак това му бе повтаряла Джинджър хиляди пъти. Тя не се мъчеше да му обясни причината за това, просто нямаше баща, точка по въпроса.
Беше ли ги изоставил? Да не би да беше мъртъв? Или пък просто Джинджър не го познаваше и нямаше как да се свърже с него? Тези и други подобни въпроси се бяха въртели из неговата глава, но за жалост нямаше кой да му отговори.

Но това, че носеше фамилията на майка си, му показваше, че наистина няма баща.
През първите седем години от живота си, Тео нямаше баща, който да го научи да кара колело. Нямаше баща, който да играе с него футбол. Нямаше баща, който да го пази от лошите деца в квартала.
Може би за него щеше да е по-лесно да преглътне липсата на бащина фигура, ако майка му беше по-всеотдайна в ролята си на родител.
А Джинджър Морейн беше добра във всичко друго, само не и в майчинството.
Държеше се крайно резервирано към сина си, сякаш беше нечие чуждо дете, което тя просто трябва да опази живо.
Не беше като майките от филмите и книгите - не го целуваше за лека нощ, не го прегръщаше, когато е разстроен, не прекарваше много време с него. Не му даваше да се обръща към нея с ,,мамо" или ,,майко".
Тя не му казваше ,,синко" или ,,сине", обръщаше се към него просто с Тео.
Често, когато тя си беше вкъщи, му даваше да чете някоя от нейните книги за да не я занимава. А когато щеше да излиза някъде, дърпаше завесите, изгасяше осветлението, оставяше го сам в апартамента и го заключваше за да не ходи никъде.

За малкото русокосо момче Джинджър беше целия му свят. За това я слушаше и изпълняваше всичко, което му каже. Искаше да задоволи очакванията ѝ. Искаше тя да е доволна от него. Искаше някой ден тя да спре да го гледа с този студен поглед. Искаше да вижда в очите ѝ майчина обич и топлина, каквито бе гледал по филмите.
Сещаше се за думата баща, едва когато Джинджър го оставяше сам в тъмния апартамент. 
Ако имаше баща, може би, времето, в което майка му го оставяше, щеше да минава по-бързо и леко. Но, когато тя се върнеше, той веднага забравяше за тази идея.

Тео се радваше на времето, в което майка му е в апартамента с него. Тя не му говореше, не го прегръщаше, не го целуваше, но поне стоеше с него. Радваше се на тези мигове, без да отразява факта, че те ставаха все по-рядко, заради срещите на Джинджър с един определен мъж.

А когато един ден този мъж се представи пред Тео като Дейвид Лейн, неговия баща, момчето не почувства никакво щастие от новината.
Защото баща му го гледаше още по-студено от майка му.
Беше си представял, че баща му е противоположност на Джинджър, все пак нали противоположностите се привличат, и че няма да е така резервиран като нея. Беше си представял, че ще е весела и свободна личност. Че ще пуска несериозни шеги и закачки.