Broken

• 27 •

_______________________
3 години по-рано
______________________

Сивоокият никога не бе стъпвал в стаята на Розали, но много добре знаеше къде е - три врати след кухнята.
Много пъти си бе мечтал да прекрачи прага на стаята ѝ, да надникне в нейното пространство, да разбере нещо ново за нея, но сега, когато това най-сетне щеше да се случи, той беше повече от нервен.
Цял следобед се обръщаше към прозореца с надеждата, че слънцето най-сетне е на път да се скрие за да настъпи момента, в който ще се срещне с нея. Цял ден полудяваше от мисли какво ще се случи.
Връзката им щеше ли да се задълбочи след това? Въобще имаха ли връзка?

Тревожеше го най-много мисълта, че може би е разбрал казаното от нея погрешно.
Защо си бе помислил, че тя го бе поканила в стаята си за това, за което той си мислеше?
Защо си мислеше, че тя иска същото, което и той?
А защо дефакто го искаше?
Това желание не го ли правеше подобен на Филип?
Не искаше ли просто да задоволи телесните си желания?
Мисълта, че това, което изпитва към Розали е същото, което изпитва Филип към него самия, накара Юли да изтръпне.
Той не искаше това, нямаше как да иска само това!
Той не може да е като Филип!
Наистина изпитва нещо към Розали, нещо много по-извисено от животински инстинкти! Беше сигурен в това.

И все пак, идеята да слее тялото си с нейното го караше да се развълнува.
Ако наистина се случеше това, за което той си мислеше, щеше да стане истински мъж.
Щеше да изпита това удоволствие, тази привързаност към партньора, за която му бе разправял Вон.
До това лято не бе вярвал на приказките му, в повечето случаи дори не му обръщаше внимание, но сега беше готов да повярва. Беше готов да повярва в любовта и в щастието, което тя носи.

Знаеше, че може би щеше да има малки проблеми по повод функциите на долната част на тялото си и заради това бе решил, че ще намери начин да се докопа до хапчетата, които Филип тъпчеше в храната му.
Веднъж бе видял Шийн да ги слага в малкото чекмедже до лявата страна на леглото си.
Излъга Вон, че е забравил нещо в спалнята на Филип, за да го заведе до там без подозрението на персонала. Не можеше да сподели нищо с русокосият, знаеше, че щеше да спре срещата им. Знаеше, че Вон няма да му позволи да се добере до Розали преди него.

За негово щастие Вон не му каза нищо и го придружи до личните покои на Шийн.
Там Юли лесно намери хапчетата, които му бяха нужни.
Но, въпреки че беше взел само едно-две и ги скри добре в панталоните си, сякаш русокосият го бе разкрил.
Юли винаги имаше чувството, че Вон чете през него, че знае всичките му мисли.
И в момента, в който излезе от стаята на Филип, отново усети това чувство.
Вон не му казваше абсолютно нищо, но го гледаше проницателно, леко натъжено. Сякаш с очите си му казваше, че е на път да извърши нещо нередно.