Broken

• 30 •

_______________________
2 години по-рано
_______________________

Вон закрачи, обут в тъмно сини ботуши, по пухкавия сняг.
Предния ден се бе натрупал набързо, въпреки че беше март месец.
Русокосият предположи, че това необичайно за месеца време няма да продължи за дълго и температурите ще се покачат скоро.
Заради това бе решил да направи снежен човек в двора, докато все още снега не си бе отишъл.
Тази идея не му бе хрумнала, защото има твърде много свободно време, а защото искаше да разведри по някакъв начин Юли.
Самият Вон никога не се бе радвал кой знае колко на снега, когато бе малък - намираше го за красив, но не се втурваше в бой със снежни топки като другите деца.
Но сега си бе помислил, че един снежен човек, може би, ще може да накара сивоокото момче да се усмихне, поне такъв е ефекта на снежния човек във филмите.

Когато стигна до мястото, на което щеше да започне да изгражда човека, Вон се приближи до прозореца, който се намираше в ляво и гледаше към двора, надигна се и почука на него.

Не получи никакъв отговор отвътре.
Тъй като на вън беше доста светло заради снега, а в стаята, на чийто прозорец беше застанал в момента, беше твърде тъмно за да види нещо, Вон допря ръце от двете страни на лицето си. Дланите му ограничиха до една степен околната светлина и той успя да види вътрешността на стаята.

Видя, че мършавата фигура, завита с две плътни одеала и прикована на леглото, бе обърнала главата си в негова посока.
Вон замаха ентусиазирано на Юли и му направи знак да продължи да го гледа.

След това понамести черните си ръкавици, повдигна ръкавите на черното си шушляково яке и оформи с шепи не много голяма топка сняг.
Остави я на земята и започна бавно и внимателно да я търкаля по снега.
През минута се обръщаше към прозореца, проверяваше дали Юли продължава да го наблюдава, но нямаше никакъв смисъл от това, тъй като не можеше да види абсолютно нищо вътре.
Виждаше само себе си, снега, мрачното имение и парата от топлият си дъх. Всичко беше покрито от белия сняг, всичко изглеждаше толкова красиво и нежно.

Когато първата топка прие приемливи размери за основа на снежен човек, Вон я постави успоредно на прозореца с надеждата, че Юли ще може да го вижда достатъчно добре.