Broken

• 36 •

- Но в крайна сметка успях да убедя инвеститора да не се отказва от сделката. - приключи с обясненията си Мат-Блейк.

- Заради което ти благодаря от сърце, Блейк. - отвърна му Уилиям, докато режеше внимателно пържолата пред себе си.

Двамата бяха заели маса за двама, непосредствено до френските прозорци, в един от любимите ресторанти на Уилиям.
Мат-Блейк беше леко изненадан, когато предния ден ментора му, който също така му е и шеф, го покани на вечеря, тъй като по принцип винаги го канеше в къщата си.
Но предположи, че просто за в момента не е удобно да са в къщата му.

- Само това ли ще ядеш? - попита Уилиям, докато Мат-Блейк бавно консумираше своята салата ,,Цезар".

Момчето срещу него само кимна без да казва нищо.
Понякога за Уилиям Мат-Блейк беше пълна мистерия, друг път - отворена книга.

Беше го срещнал преди цели пет години.
Тогава Мат-Блейк беше едно деветнадесет годишно момче с куп пари, завещани му от настойницата и починалите му родители.
Първоначално Уилиям бе решил да го обвърже като инвеститор чрез някакъв фалшив договор и да измъкне поне половината от парите му, но след това се привърза към момчето и завидните му умения в инвестирането и планирането.

В Мат-Блейк Уилиям виждаше много положителни качества - момчето беше отговорно, предано, харизматично, умно и предприемчиво. И може би точно заради това го приемаше като свой син.
С времето бе решил, че ще остави компанията на Мат-Блейк, след като се пенсионира, а в замяна момчето ще го гледа по време на старините му.
Знаеше, че момчето ще му донесе куп пари в бъдеще, така че Уилиям го държеше близо до себе си.
Не го заливаше с куп работа - даваше му само най-важните задачи, и докато момчето правеше повечето мръсна работа по управлението и организирането на сделките, той самия щракаше с пръсти.
По принцип такива бяха плановете му за в бъдеще - Мат-Блейк да го прави все по-богат, а той да се радва на живота заедно с красивата си съпруга, но две определени хлапета му разбъркваха плановете.

Алекса беше първият проблем.
Благодарение на завещанието на баща ѝ, Дерек Фокс, малката лисица след има-няма три години щеше да му отнеме фирмата.
Преди години, когато се ожени за Киара, не виждаше абсолютно никаква опасност в разглезената си доведена дъщеря, тъй като смяташе, че тя е твърде глупава като майка си за да поиска компанията, още по-малко пък да я управлява, и ще се задоволи с парите, които новият ѝ баща ѝ дава.
Заради тази си заблуда, Уилиям не обръщаше никакво внимание на Алекса, не се опита да се сближи с нея и харчеше съвсем спокойно парите на жена си.
Но хитрата малка лисичка бе запомнила всичко - всеки един похабен долар, всяка една неуспешна сделка, всяка обида и спокойно чакаше деня, в който ще си поиска всичко обратно.