Broken

• 4 •

Алекса седеше заедно с Кристина на една пейка недалеч от хотела. Юли стоеше прав, на метър разстояние от тях и нервно потропваше с крак.
Беше почти 17 часа и най-сетне братът на Юли беше звъннал за да каже, че е до градчето.

Тези няколко часа, в които трябваше да чакат, бяха много мъчителни. Алекса на няколко пъти се опитваше да разчупи обстановката - подхващаше някоя тема за разговор, споделяше някоя интересна новина и даже се опита да каже един виц, който бе прочела във фейсбук, но Кристина и Юли просто я поглеждаха без да кажат нищо.
Даже Кристина имаше смелостта да се обърне към нея и да ѝ каже:

- Алекса, моментът не е много подходящ.

,,Гаднярка'' - помисли си Алекса, но реши да задържи тази мисъл за себе си.

Така очакваната тридневна почивка се оказа пълен провал за всички. Най-вече за Юли.

Колата му беше изчезнала по някакъв магически начин и нито камерите на хотела, нито пък които и да е камери в близост не бяха заснели кога и най-вече заради кого беше изчезнала колата му. Заедно с нея Юли беше ,,изгубил" талона и другите документи към нея. Единственото положително нещо беше това, че беше взел шофьорската си книжка заедно със себе си (То оставаше и да трябва да си вади нова!).

На Алекса и се щеше да се върне във времето и въобще да не беше предлагала да си организират почивка. Така тя нямаше да изпита горчивината от това да гледа Юли и Кристина заедно, а неговата кола нямаше да бъде открадната.
Всъщност бяха обмислили варианта колата му да бе принудително преместена от ,,паяк", но след като позвъняха тук и там разбраха, че не е така. Затова им оставаше идеята, че е била открадната.

Отстрани бяха интересна картинка: Алекса блуждаеше в нейния си свят, Кристина гледаше тъжно и не спираше да си чопли ноктите, а Юли меко казано си късаше косите, а на лицето му се изписваха хиляди емоции. И така застанали с багажа си, посредата на паркинга.

Докато Алекса се чудеше дали Юли си пада мазохист задето така яростно се скубеше, забеляза приближаването на една излъскана до блясък бяла кола.
Не позваше красивия шофьор, но веднага, след като той паркира до тях и слезе, предположи, че той е по-големият брат на Юли.

Със своята мръсно руса и загладена през пръсти назад коса и тъмно кафяви очи, Вон Мур беше пълната противоположност на тъмнокосия и светлоок Юли, но никой не би се изненадал от това, че са братя, защото и двамата имаха нещо много важно, по което си приличаха - наличието на неземна красота.
Е, естествено, Вон бледнееше пред Юли, но все пак си беше голям хубавец. А черните дънки и тениска, които беше облякъл, показваха, че също така има и хубаво тяло.